Съдържание:
Директива за Задължителния Одит – 2006/43
(Директива 2006/43/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно Задължителния Одит на Годишните Счетоводни Отчети и Консолидираните Счетоводни Отчети, за Изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за Отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейска общност, и по-специално член 44, параграф 2, буква ж) от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [1], в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора [2],
като имат предвид, че:
СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Директива 2006/43/ЕО
(1) Понастоящем Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества [3], Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети [4], Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции [5] и Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия [6] изискват годишните счетоводни отчети или консолидираните счетоводни отчети да бъдат одитирани от едно или повече лица, упълномощени да извършват такъв одит.
(2) Условията за одобряване на лицата, които отговарят за извършването на задължителен одит, бяха предвидени в Осма директива 84/253/ЕИО на Съвета от 10 април 1984 г. относно одобряването на лицата, натоварени с извършването на задължителен одит на счетоводни документи [7].
(3) Липсата на хармонизиран подход към задължителното извършване на одит в Общността е била причината Комисията да предложи в своето съобщение от 1998 г. относно задължителния одит в Европейския съюз: движение напред [8] създаването на комитет по одит, който би могъл да разработи по-нататъшни мерки в тясно сътрудничество със счетоводната гилдия и държавите-членки.
(4) Въз основа на работата на посочения комитет на 15 ноември 2000 г. Комисията е издала Препоръка относно гарантиране на качеството на задължителния одит в Европейския съюз: минимални изисквания [9] и на 16 май 2002 г. — Препоръка относно независимостта на задължителните одитори в ЕС: набор от основни принципи [10].
(5) Настоящата директива си поставя високата цел — хармонизиране, макар и непълно — на задължителните изисквания. Държава-членка, която изисква задължителен одит, може да наложи по-строги изисквания, освен ако не е предвидено друго в настоящата директива.
(6) Квалификациите за одит, получени от задължителните одитори въз основа на настоящата директива, следва да бъдат считани за равностойни. Следователно вече не би било възможно държавите-членки да настояват за това мнозинството от правата на глас в одиторско дружество задължително да се държи от одобрени на местно равнище одитори или мнозинството от членовете на административния или управителния орган на одиторското дружество задължително да бъде одобрено на местно равнище.
(7) Задължителният одит изисква адекватни познания по предмети като дружествено право, фискално право и социално право. Такива познания следва да бъдат проверени преди задължителният одитор от една държава-членка да може да бъде одобрен.
(8) За да бъдат защитени трети страни, всички одобрени одитори и одиторски дружества следва да бъдат вписани в регистър, който е достъпен за обществеността и който съдържа основната информация относно задължителните одитори и одиторските дружества.
(9) Задължителните одитори следва да се придържат към най-високите етични стандарти. Поради това те трябва да спазват професионалната етика, обхващаща поне тяхната функция в областта на обществения интерес, тяхната почтеност и обективност и тяхната професионална компетентност и дължима грижа. Функцията в областта на обществения интерес на задължителните одитори означава, че по-широка общност от хора и институции може да разчита на качеството на работата на задължителния одитор. Доброто качество на одита допринася за нормалното функциониране на пазарите чрез подобряване пълнотата и ефективността на финансовите отчети. Комисията може да приеме мерки за прилагане относно минималните стандарти в областта на професионалната етика. При извършването на това тя трябва да вземе предвид принципите, съдържащи се в етичния кодекс на Международната федерация на професионалните счетоводители (IFAC).
(10) Важно е задължителните одитори и одиторските дружества да спазват поверителността на своите клиенти. Вследствие на това те следва да бъдат обвързани със строги правила относно поверителността и професионалната тайна, които обаче не следва да възпрепятстват нормалното изпълнение на настоящата директива. Тези правила за поверителност следва да се прилагат също така по отношение на всеки задължителен одитор или одиторско дружество, който/което е прекратил/о участието си в конкретна задача за одит.
(11) Задължителните одитори и одиторските дружества следва да бъдат независими при извършването на задължителния одит. Те могат да информират одитираното дружество за въпроси, възникнали в хода на одита, но следва да се въздържат от участие в процесите на вземане на вътрешни решения в одитираното дружество. Ако те попаднат в положение, при което заплахата за тяхната независимост, дори след прилагането на гаранциите за смекчаване на такива заплахи, е твърде голяма, те следва да подадат отвод или да не приемат ангажимента за извършване на одит. Заключението, че е налице връзка, която компрометира независимостта на одитора, може да бъде различна по отношение на връзката между одитора и одитираното дружество от тази по отношение на връзката между мрежата и одитираното дружество. Когато кооперативно дружество по смисъла на член 2, параграф 14 или сходно дружество по член 45 от Директива 86/635/ЕИО, е длъжно или на него му е разрешено да бъде член на одиторско дружество с нестопнаска цел, обективна, разумна и информирана страна не би направила заключение, че връзка, основана на членството, компрометира независимостта на независимия одит, при условие че когато такова одиторско дружество извършва задължителен одит на някой от своите членове, се прилагат принципите на независимост по отношение на одиторите, извършващи одита и по отношение на онези лица, които са в състояние да окажат влияние на задължителния одит. Примери за заплахи за независимостта на задължителен одитор или одиторско дружество са пряк или косвен финансов интерес в одитираното дружество и осигуряване на допълнителни услуги, които не са свързани с одита. Също така равнището на таксите, получавани от едно одитирано дружество, и/или структурата на таксите може да застраши независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество. Видовете защитни механизми, които следва да се прилагат за намаляване на тези заплахи, включват: забрани, ограничения, други политики и процедури и разкриване. Задължителните одитори и одиторските дружества следва да отказват да извършват всякакви допълнителни услуги, несвързани с одита, които компрометират тяхната независимост. Комисията може да приеме прилагащи мерки относно минималните стандарти в областта на независимостта. При извършването на това тя би могла да вземе предвид принципите, съдържащи се в гореупомената препоръка от 16 май 2002 г. С цел определяне независимостта на одиторите понятието „мрежа“, в която одиторите оперират, следва да бъде ясно. В тази връзка могат да бъдат взети предвид различни обстоятелства като например, когато структура може да бъде определена като мрежа, понеже тя има за цел разделяне на приходи или разходи. Критериите за доказване наличието на мрежа следва да бъдат преценявани и претегляни въз основа на всички налични фактически обстоятелства като например дали има общи редовни клиенти.
(12) В случаите на проверка на собствената дейност или на личен интерес, когато е необходимо да се гарантира независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество, държавата-членка, а не задължителният одитор или одиторското дружество, трябва да реши, дали задължителният одитор или одиторското дружество следва да направи отвод или да не приеме ангажимент за извършване на одит по отношение на одитираните си клиенти. Въпреки това, това не следва да води до положение, при което държавите да имат общо задължение да възпрепятстват задължителните одитори или одиторските дружества да предоставят услуги, несвързани с одита на одитираните си клиенти. За целите на определянето дали е необходимо в случаите на проверка на собствената дейност или на личен интерес задължителният одитор или одиторското дружество да не извършва задължителен одит с цел да се гарантира независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество, факторите, които трябва да бъдат взети предвид, следва да включват въпроса дали одитираното дружество, действащо в обществен интерес, е емитирало прехвърлими ценни книжа, допуснати за търгуване на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, параграф 14 от Директива2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти [11].
(13) Важно е категорично да се гарантира високото качество на всеки задължителен одит, изискван съгласно законодателството на Общността. Следователно всеки задължителен одит трябва да се извършва въз основа на международните стандарти за одит. Мерките за прилагане на тези стандарти в Общността следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията [12]. Технически комитет или група по одита следва да подпомага Комисията при оценката на техническата надеждност на международните счетоводни стандарти и да ангажира системата на публичните надзорни органи на държавите-членки. За да се постигне максимална степен на хармонизиране, на държавите-членки следва да бъде разрешено да налагат допълнителни процедури или изисквания в областта на одита само ако те произтичат от специфични правни изисквания, свързани със задължителния одит на годишните или консолидираните счетоводни отчети, т.е. когато тези изисквания не са обхванати от приетите международни стандарти за одит. Държавите-членки могат да запазят тези допълнителни процедури за одит, докато процедурите или изискванията в областта на одита не бъдат обхванати впоследствие от приети международни стандарти за одит. Ако въпреки това международните стандарти за одит съдържат процедури за одит, чието изпълнение би създало специфичен конфликт на правото с националното законодателство, произтичащ от специфичните национални разпоредби, свързани с обхвата на задължителния одит, държавите-членки могат да дерогират противоречащата част на международния стандарт за одит, при условие че се прилагат мерките, предвидени в член 26, параграф 3. Всяко допълнение или дерогиране от страна на държавите-членки следва да допринася за по-високо равнище на достоверност на годишните счетоводни отчети на дружествата и да допринася за общественото благо. Изложеното по-горе предполага, че държавите-членки могат например да изискват допълнителен одиторски отчет пред надзорния съвет или да предпишат други изисквания за отчитане и одит на основата на националните правила за корпоративно управление.
(14) За да приеме Комисията международен стандарт за одит за прилагане в Общността, той трябва да бъде международно общоприет и да е разработен с пълноценното участие на всички заинтересовани страни в рамките на открита и прозрачна процедура, да допринася за достоверността и качеството на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети и да допринася за европейското общо благо. Необходимостта от приемане на декларация за практика на международен одит като част от стандарта следва да бъде оценявана в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на индивидуална основа. Комисията следва да гарантира, че преди започването на процеса на приемане е извършен преглед с цел установяване на това дали тези изисквания са изпълнени и да докладва на членовете на комитета, създаден съгласно настоящата директива за резултата от преразглеждането.
(15) В случай на консолидирани счетоводни отчети е важно да има ясно определяне на отговорностите между задължителните одитори, които одитират компоненти от група. За тази цел одиторът на група следва да носи пълната отговорност за одиторския отчет.
(16) За да се увеличи съвместимостта между дружествата, които прилагат еднакви счетоводни стандарти и да се повиши общественото доверие във функцията на одита, Комисията може да приеме общ одиторски отчет за одит на годишните счетоводни отчети или консолидираните счетоводни отчети, изготвени въз основа на одобрени международни счетоводни стандарти, освен ако съответен стандарт за такъв отчет не е приет на общностно равнище.
(17) Редовните проверки представляват добро средство за постигане на трайно високо качество на задължителния одит. Поради това задължителните одитори и одиторските дружества следва да подлежат на система за гарантиране на качеството, която е организирана по начин, който е независим от контролираните задължителни одитори и одиторски дружества. За прилагането на член 29 за системите за гарантиране на качеството държавите-членки могат да решат, че ако отделните одитори имат обща политика за гарантиране на качеството, е достатъчно да се вземат предвид само изискванията към одиторските дружества. Държавите-членки могат да организират система за гарантиране на качеството по такъв начин, че всеки отделен одитор да подлежи на проверка на гарантиране на качеството поне веднъж на всеки шест години. В това отношение финансирането на системата на гарантиране на качеството следва да не бъде подложена на неподходящо влияние. Комисията следва да разполага с компетентността да приема прилагащи мерки по въпросите, свързани с организацията на системите за гарантиране на качеството, и по отношение на тяхното финансиране в случаите, когато общественото доверие в системата за гарантиране на качеството е сериозно компрометирана. Системите за публичен надзор на държавите-членки следва да бъдат насърчавани да намерят координиран подход към извършването на проверки на гарантиране на качеството с цел избягване налагането на ненужни тежести на засегнатите страни.
(18) Разследванията и подходящите санкции помагат за предотвратяване и коригиране на несъответстващо извършване на задължителен одит.
(19) Задължителните одитори и одиторските дружества отговарят за извършването на работата си с надлежна грижа и по такъв начин отговарят за финансовите вреди, причинени от липсата на дължима грижа. Независимо от това възможността на одиторите и одиторските дружества да бъдат застраховани за професионален риск може да бъде засегната от това дали те подлежат на неограничена финансова отговорност. От своя страна Комисията възнамерява да проучи тези въпроси, като вземе предвид факта, че режимите на финансова отговорност на държавите-членки могат да се различават значително.
(20) Държавите-членки следва да организират ефективна система на публичен надзор над задължителните одитори и одиторските дружества на основата на контрол на страната по произход. Регулаторната уредба на публичния надзор следва да направи възможно ефективното сътрудничество на общностно равнище по отношение на надзорните дейности на държавите-членки. Публичната система за надзор следва да бъде ръководена от лица, които не извършват дейността, и които са известни в областите, свързани със задължителния одит. Тези лица, които не извършват дейността, могат да бъдат специалисти, които никога не са били свързани с одиторската професия или бивши одитори, които са напуснали професията. Въпреки това държавите-членки могат да разрешат малцинство от лица, които извършват дейността, да участват в ръководството на системата за публичен надзор. Компетентните органи на държавите-членки следва да си сътрудничат помежду си, когато това е необходимо, за целта на извършване на собствените си надзорни задължения по отношение на задължителните одитори или одиторските дружества, одобрени от тях. Такова сътрудничество може да допринесе значително за осигуряване на трайно високо качество на задължителния одит в Общността. Тъй като е необходимо да се осигури ефективно сътрудничество и координация на европейско равнище между компетентните органи, определени от държавите-членки, определянето на едно звено, отговарящо за осигуряване на сътрудничеството, не следва да засяга способността на всеки отделен орган да си сътрудничи пряко с другите компетентни органи на държавите-членки.
(21) За да се гарантира спазването на член 32, параграф 3 относно принципите на публичния надзор, се приема, че лице, което не упражнява дейността, е известно в областите, свързани със задължителния одит, или поради негови/нейни предишни професионални умения, или, алтернативно, понеже притежава познания поне по една от темите, посочени в член 8.
(22) Задължителният одитор или одиторското дружество следва да бъде назначен/о от общото събрание на акционерите или членовете на одитираното дружество. За да се защити независимостта на одитора, е важно уволнението да бъде възможно само в случай че са налице подходящи основания за това и ако тези основания са съобщени на органа или органите, отговарящи за публичния надзор.
(23) Тъй като дружествата, действащи в обществен интерес, имат по-голяма видимост и са по-важни от икономическа гледна точка, в случай на задължителен одит на техните годишни или консолидирани счетоводни отчети следва да се прилагат по-строги правила.
(24) Одиторските комитети и ефективната система за вътрешен контрол помагат за свеждане до минимум финансовите рискове, оперативните рискове и рисковете по спазването и повишават качеството на финансовото отчитане. Държавите-членки могат да вземат предвид Препоръка на Съвета от 15 февруари 2005 г. относно ролята на директорите, които не са изпълнителни директори и на надзорните директори на посочените дружества и на комитетите на (надзорния) съвет [13], която определя как одиторските комитети следва да бъдат създавани и да функционират. Държавите-членки могат да определят, че функциите, възложени на одиторския комитет или на органа, изпълняващ равностойни функции, могат да бъдат изпълнявани от административния или надзорния орган като цяло. По отношение на задълженията на одиторския комитет съгласно член 41 задължителният одитор или одиторското дружество не следва по никакъв начин да бъде подчинено на комитета.
(25) Държавите-членки могат също така да решат да освободят дружествата, извършващи дейности от обществен интерес, които са предприятия за колективно инвестиране, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, от изискването да имат одиторски комитет. Тази опция взема предвид факта, че когато предприятие за колективно инвестиране функционира единствено с цел обединяване на активи, невинаги използването на одиторски комитет би било уместно. Финансовото отчитане и свързаните рискове не са съпоставими с тези на другите дружества, действащи в обществен интерес. В допълнение към това предприятията за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа (ПКИПЦК) и техните дружества за управление оперират в строго определена регулаторна среда и подлежат на специфични механизми за регулиране като например контрола от страна на техния депозитар. По отношение тези предприятия за колективно инвестиране, които не са хармонизирани с Директива 85/611/ЕИО [14], но които подлежат на равностойните гаранции, предвидени в посочената директива, на държавите-членки следва в този конкретен случай да бъде разрешено да предоставят равно третиране с хармонизирани на общностно равнище предприятия за колективно инвестиране.
(26) За да се засили независимостта на одиторите на предприятия, действащи в обществен интерес, основният партньор (основните партньори) по одита, който/които одитира/т такива дружества следва да се редува/т. За организиране на такова редуване, държавите-членки следва да изискват промяна на основния партньор (основните партньори) по одита, работещ/и с одитирано дружество, като същевременно позволяват на одиторското дружество, с които е/са свързан/и основният партньор (основните партньори) по одита, да бъде задължителният одитор на такова дружество. Когато държавата-членка прецени това за необходимо с цел постигане на преследваните цели, такава държава-членка може алтернативно да изисква промяна на одиторското дружество, без да се засягат разпоредбите на член 42, параграф 2.
(27) Взаимодействието между капиталовите пазари подчертава също така необходимостта от гарантиране на качествена работа, извършвана от одиторите от трети страни във връзка с капиталовия пазар на Общността. Поради това съответните одитори следва да бъдат регистрирани, за да бъдат те подложени на проверки на гарантирането на качеството и на системата от разследвания и санкции. Дерогации въз основа на реципрочност следва да подлежат на тест за равностойност, който ще бъде извършен от Комисията в сътрудничество с държавите-членки. Във всеки случай дружество, което е емитирало прехвърляеми ценни книжа на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО, следва винаги да бъде одитирано от одитор, който е или регистриран в държава-членка, или под надзора на компетентните органи на третата страна, от която е одиторът, при условие че упоменатата трета страна е призната от Комисията или от държава-членка като отговаряща на изисквания, равностойни на изискванията на Общността в областта на принципите на надзора, системите за гарантиране на качеството и системите за разследване и санкции, както и че основата на такъв режим е реципрочност. Докато една държава-членка може да прецени системата за гарантиране на качеството на трета страна за равностойна, другите държави-членки не следва да бъдат задължени да приемат тази оценка, нито с това се обезсмисля решение на Комисията по въпроса.
(28) Обхватността на одит на международна група изисква добро сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки и тези на трети страни. Следователно, държавите-членки трябва да гарантират, че компетентните органи на трети страни могат да имат достъп до работните документи по одита и до другите документи чрез националните компетентни органи. За да се защитят правата на засегнатите страни и същевременно да се улесни достъп до тези документи, на държавите-членки следва да се позволи да предоставят директен достъп до компетентните органи на трети страни при наличие на споразумение с националния компетентен орган. Един от подходящите критерии за предоставяне на достъп е това дали компетентните органи в третите страни отговарят на изискванията, които Комисията е обявила за подходящи. Преди такова решение на Комисията и без да се засягат от него, държавите-членки могат да определят, дали изискванията са подходящи.
(29) Оповестяване на информация, както е посочено в членове 36 и 47, следва да бъде в съответствие с правилата за прехвърляне на лични данни на трети страни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защита на лицата във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни [15].
(30) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО, като надлежно се вземе предвид декларацията, изготвена от Комисията в Европейския парламент на 5 февруари 2002 г., относно прилагането на законодателството в областта на финансовите услуги.
(31) На Европейския парламент следва да бъде предоставен тримесечен срок от първото изпращане на проектите за изменения и на прилагащите мерки, за да може той да ги проучи и да даде своето становище. Независимо от това в извънредни случаи и когато това е надлежно обосновано, този срок следва да може да бъде съкращаван. Ако в рамките на този срок Парламентът приеме резолюция, Комисията следва да преразгледа проектите за изменения или мерки.
(32) Тъй като целите на настоящата директива, и по-специално — изискване за прилагане на единен набор от международни стандарти за одит, актуализиране на образователните изисквания, определяне на професионалната етика и техническо осъществяване на сътрудничеството между компетентните органи на държавите-членки и между тези органи и органите на трети страни, с цел по-нататъшно повишаване и хармонизиране на качеството на задължителния одит в Общността и улесняване на сътрудничеството между държавите-членки с трети страни, така че да бъде увеличено доверието в задължителния одит, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради това могат поради обхвата и въздействието на настоящата директива да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
(33) С оглед взаимоотношенията между задължителния одитор или одиторското дружество и одитираното дружество да бъдат направени по-прозрачни, Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО следва да бъдат изменени с цел да бъде изискано разкриване на таксата за одит и на таксата, плащана за услуги, несвързани с одита, в бележките към годишните счетоводни отчети и консолидирани счетоводни отчети.
(34) Директива 84/253/ЕИО следва да бъде отменена, понеже в нея липсва цялостен набор от правила за осигуряване на подобаваща инфраструктура на одита, като публичен надзор, дисциплинарни системи и системи за гарантиране на качеството и понеже тя не предвижда изрично регулаторно сътрудничество между държавите-членки и трети страни. За гарантиране на правната сигурност е необходимо да се посочи, че задължителните одитори и одиторските дружества, които са били одобрени съгласно Директива 84/253/ЕИО, се считат за одобрени съгласно настоящата директива,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
глава I
Предмет И Определения
Член 1
Предмет
Настоящата директива въвежда правила относно задължителния одит на годишните и консолидираните счетоводни отчети.
(нова – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) Член 29 от настоящата директива не се прилага за задължителния одит на годишните и консолидираните финансови отчети на предприятия от обществен интерес освен ако това не е предвидено в Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета [1].
[1] Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77)
Член 2
Определения
По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „задължителен одит“ означава одит на годишните финансови отчети или консолидираните финансови отчети, доколкото той:
а) се изисква от правото на Съюза;
б) се изисква от националното право по отношение на малките предприятия;
в) се извършва на доброволна основа по искане от малки предприятия, които изпълняват изисквания на националното право, равностойни на тези за одит по смисъла на буква б), когато в националното законодателство този одит се определя като задължителен одит;
2. „задължителен одитор“ означава физическо лице, което е одобрено в съответствие с настоящата директива от компетентните органи на държава-членка за извършване на задължителен одит;
3. „одиторско дружество“ означава юридическо лице или друго дружество независимо от правната му форма, което е одобрено в съответствие с настоящата директива от компетентните органи на държава-членка за извършване на задължителен одит;
4. (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „одиторско дружество от трета страна“ означава предприятие независимо от правната му форма, което извършва одит на годишните или консолидираните финансови отчети на дружество, учредено в трета страна, и което е различно от предприятието, регистрирано като одиторско дружество в която и да е държава членка в резултат на одобряването му в съответствие с член 3;
5. (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „одитор от трета страна“ означава физическо лице, което извършва одит на годишните или консолидираните финансови отчети на дружество, учредено в трета страна, и което е различно от лице, регистрирано като задължителен одитор в която и да е държава членка в резултат на одобряването му в съответствие с членове 3 и 44;
6. „одитор на група“ означава задължителен одитор (задължителни одитори) или дружество/а за одит, което извършва задължителен одит на годишните или консолидираните счетоводни отчети;
7. „мрежа“ означава по-голяма структура:
— която има за цел сътрудничество и към която принадлежи задължителният одитор или одиторското дружество, и
— което има ясна цел подялба на приходи или разходи или съсобственост на акции, контрол или управление, общи политики и процедури за контрол на качеството, обща бизнес стратегия, използване на обща фирма или на значителна част от професионалните ресурси;
8. „филиал на одиторско дружество“ означава всяко предприятие независимо от неговата правна форма, което е свързано с одиторско дружество чрез колективна собственост, контрол или управление;
9. „отчет от одита“ означава отчетът по член 51а от Директива 78/660/ЕИО и член 37 от Директива 83/349/ЕИО, издаден от задължителен одитор или одиторско дружество;
10. (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „компетентни органи“ означава органите, определени със закон, на които са възложени регулирането и/или надзорът над задължителните одитори и одиторските дружества или конкретни аспекти от регулирането или надзора; позоваването на „компетентен орган“ в конкретен член означава позоваване на органа, отговарящ за функциите, посочени в същия член;
11. (зал. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014);
12. „международни счетоводни стандарти“ означава Международните счетоводни стандарти (МСС), Международните стандарти за финансови отчети (МСФО) и свързаните с тях тълкувания (SIC-IFRIC тълкувания), последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях разяснения, както и бъдещи стандарти и свързаните с тях разяснения, издадени или приети от Международния съвет по счетоводни стандарти (МССС);
13. (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „предприятия от обществен интерес“ означава:
а) предприятия, регламентирани от правото на държава членка, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар на която и да е държава членка по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО;
б) кредитни институции съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 1 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [2], които са различни от посочените в член 2 от същата директива;
в) застрахователни предприятия по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 91/674/ЕИО; или
г) предприятия, които са определени от държавите членки като предприятия от обществен интерес, например предприятия, които имат голяма обществена значимост поради характера на стопанската им дейност, техния размер или броя на заетите в тях лица;
[2] Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).“;
14. „кооперативно дружество“ означава Европейско кооперативно дружество съгласно определението в член 1 от Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) [17], или всяко друго кооперативно дружество, за което се изисква задължителен одит съгласно законодателството на Общността, като кредитните институции съгласно определението в член 1, параграф 1 от Директива 2000/12/ЕО и застрахователни предприятия по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 91/674/ЕИО;
15. (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „лице, което не упражнява дейността“ означава всяко физическо лице, което по време на участието си в управлението на системата за публичен надзор и през тригодишния период, непосредствено предхождащ това му участие, не е извършвало задължителен одит, не е притежавало права на глас в одиторско дружество, не е било член на административен, управителен или надзорен орган на одиторско дружество и не е било наето от одиторско дружество или свързано по друг начин с такова дружество;
16. „основен партньор (основни партньори) по одита“ означава:
а) задължителният одитор (задължителните одитори), назначен/и от одиторско дружество за конкретно задължение за извършване на одит като основно отговорно за извършването на задължителния одит от името на одиторското дружество; или
б) в случая с одит на група поне задължителният одитор (задължителните одитори), назначен/и от одиторско дружество за конкретно задължение за извършване на одит като основно отговорно за извършването на задължителния одит на равнището на групата и задължителният одитор (задължителните одитори), назначен/и като основно отговорно на равнището на основните дъщерни дружества; или
в) задължителният одитор (задължителните одитори), който (които) подписват отчета от одита.
17. (нова – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „средни предприятия“ означава предприятията, посочени в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [3];
18. (нова – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „малки предприятия“ означава предприятията, посочени в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 2 от Директива 2013/34/ЕС;
19. (нова – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „държава членка по произход“ означава държавата членка, в която задължителният одитор или одиторското дружество са одобрени в съответствие с член 3, параграф 1;
20. (нова – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) „приемаща държава членка“ означава държава членка, в която задължителен одитор, одобрен от неговата държава членка по произход, желае да бъде също така одобрен в съответствие с член 14, или държава членка, в която одиторско дружество, одобрено от неговата държава членка, желае да бъде регистрирано или е регистрирано в съответствие с член 3а.
[3] Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
глава II
Одобряване, Продължаващо Обучение и Взаимно Признаване
Член 3
Одобряване на задължителните одитори и одиторските дружества
1. Задължителен одит се извършва от задължителни одитори и одиторски дружества, одобрени от държавата-членка, изискваща задължителния одит.
2. (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) Всяка държава членка определя компетентния орган като орган, който отговаря за одобряването на задължителните одитори и одиторските дружества.
(зал. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014)
3. Без да се засягат разпоредбите на член 11, компетентните органи на държавите-членки могат да одобряват като задължителни одитори само физически лица, които отговарят най-малко на условията, предвидени в членове 4 и от 6 до 10.
4. Компетентните органи на държавите-членки могат да одобрят като одиторски дружества само тези дружества, които отговарят на следните условия:
а) физическите лица, които извършват задължителен одит от името на одиторско дружество, трябва да отговарят поне на условията, предвидени в членове 4 и от 6 до 12 и трябва да са одобрени като задължителни одитори в съответната държава-членка;
б) (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) мнозинството от правата на глас в дружеството трябва да се държи от одиторски дружества, които са одобрени в която и да е държава членка, или от физически лица, които отговарят поне на условията, предвидени в членове 4 и 6—12. Държавите членки могат да предвидят, че такива физически лица трябва да са одобрени и в друга държава членка. За целите на задължителния одит на кооперативни дружества, спестовни банки или подобни образувания съгласно член 45 от Директива 86/635/ЕИО или на дъщерно предприятие или правоприемник на кооперативно дружество, спестовна банка или подобно образувание съгласно член 45 от Директива 86/635/ЕИО, държавите членки могат да въведат други специални разпоредби по отношение на правата на глас;
в) мнозинството — до максимум 75 % — от членовете на административния или управителния орган на дружеството трябва да бъдат одиторски дружества, които са одобрени в някоя държава-членка или физически лица, които отговарят най-малко на условията, предвидени в членове 4 и от 6 до 12. Държавите-членки могат да предвидят, че такива физически лица трябва да са одобрени в друга държава-членка. Когато такъв орган има не повече от двама членове, един от тези членове трябва да отговаря поне на условията съгласно настоящата буква;
г) дружеството трябва да отговаря на условието, определено в член 4.
Държавите-членки могат да определят допълнителни условия само по отношение на буква в). Такива условия трябва да бъдат пропорционални на преследваните цели и да не надхвърлят строго необходимото.
Член 3а (нов – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014)
Признаване на одиторски дружества
1. Чрез дерогация от член 3, параграф 1 одиторско дружество, одобрено в държава членка, има право да извършва задължителен одит в друга държава членка, при условие че основният партньор по одита, който извършва задължителния одит от името на одиторското дружество, отговаря на условията на член 3, параграф 4, буква а) в приемащата държава членка.
2. Одиторско дружество, което желае да извършва задължителен одит в държава членка, различна от неговата държава членка по произход, се регистрира от компетентния орган в приемащата държава членка в съответствие с членове 15 и 17.
3. Компетентният орган на приемащата държава членка регистрира одиторското дружество, ако се увери, че одиторското дружество е регистрирано от компетентния орган на държавата членка по произход. Когато приемащата държава членка възнамерява да се позовава на удостоверение за регистрацията на одиторското дружество в приемащата държава членка, компетентният орган на приемащата държава членка може да постави изискване удостоверението да е било издадено от компетентния орган на държавата членка по произход преди не повече от три месеца. Компетентният орган на приемащата държава членка уведомява компетентния орган на държавата членка по произход за регистрацията на одиторското дружество.
Член 4
Добра репутация
Компетентните органи на държава-членка могат да предоставят одобрение само на физически лица или дружества с добра репутация.
Член 5
Оттегляне на одобрението
1. Одобрението на задължителен одитор или одиторско дружество може да бъде оттеглено, ако доброто име на това лице или дружество е било сериозно компрометирано. Държавите-членки могат обаче да предвидят разумен срок за целите на спазването на изискването за добра репутация.
2. Одобрението на одиторско дружество може да бъде оттеглено, ако някое от условията, наложени в член 3, параграф 4, букви б) и в), вече не се спазва. Държавите-членки могат въпреки това да предвидят разумен срок за целите на спазването на тези условия.
3. (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) Когато одобрението на задължителен одитор или на одиторско дружество е било оттеглено поради някаква причина, компетентният орган на държавата членка по произход, където одобрението е оттеглено, съобщава този факт и причините за оттеглянето на съответните компетентни органи на приемащите държави членки, където задължителният одитор или одиторското дружество също са регистрирани в съответствие с член 3а, член 16, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 1, буква и).
Член 6
Образователна квалификация
Без да се засягат разпоредбите на член 11, физическо лице може да бъде одобрено да извършва задължителен одит само след като е постъпило в университет или образователна институция с равностойно равнище, след което е завършило курс на теоретична подготовка, преминало е през практическо обучение и е издържало изпит за професионална компетентност на заключително университетско или еквивалентна степен, организирано или признато от съответната държава-членка.
(нова – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) Компетентните органи, посочени в член 32, си сътрудничат с цел постигане на сближаване на изискванията, предвидени в настоящия член. Когато започват подобно сътрудничество, компетентните органи вземат под внимание развитието в областта на одита и одиторската професия, и по-специално сближаването, което вече е постигнато в рамките на професията. Те си сътрудничат с Комитета на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО) и с компетентните органи, посочени в член 20 от Регламент (ЕС) № 537/2014, доколкото това сближаване е свързано със задължителния одит на предприятията от обществен интерес.
Член 7
Изпит за професионалната компетентност
Изпитът за професионалната компетентност, посочен в член 6, гарантира нужното равнище на теоретични познания по предметите, свързани със задължителния одит, и способността за прилагането на тези познания в практиката. Поне част от тази проверка е в писмена форма.
Член 8
Проверка на теоретичните познания
1. Проверката на теоретичните познания включва изпит, който включва, по-специално, следните предмети:
а) обща счетоводна теория и принципи;
б) нормативни изисквания и стандарти, свързани с подготовката на годишните и консолидираните счетоводни отчети;
в) международни счетоводни стандарти;
г) финансов анализ;
д) счетоводство на разходите и управлението;
е) управление на риска и вътрешен контрол;
ж) извършване на одит и професионални умения;
з) нормативни изисквания и професионални стандарти, свързани със задължителния одит и задължителните одитори;
и) (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) международните стандарти за одит, посочени в член 26;
й) професионална етика и независимост.
2. Тя включва също така най-малко следните предмети доколкото те са свързани с извършването на одит:
а) дружествено право и корпоративно управление;
б) разпоредбите относно несъстоятелността и сходни процедури;
в) данъчно право;
г) гражданско и търговско право;
д) социалноосигурително право и трудово право;
е) информационни технологии и компютърни системи;
ж) бизнес, обща и финансова икономика;
з) математика и статистика;
и) основни принципи на финансовото управление на предприятията.
3. (1 историческа промяна, зал. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014)
Член 9
Освобождавания
1. Чрез дерогация от членове 7 и 8 държава-членка може да предвиди, че лице което е издържало изпит на университетско или еквивалентно ниво или притежава университетска степен или равностойна квалификация по един или повече предмети съгласно член 8, може да бъде освободено от проверката на теоретичните познания по предметите, обхванати от този изпит или тази степен.
2. Чрез дерогация от член 7 държава-членка може да предвиди, че притежател на университетска степен или еквивалентна квалификация по един или повече предмети по член 8, може да бъде освободено от проверка на способността да прилага на практика своите теоретични познания по тези предмети, ако той или тя е получил/а практическо обучение по тези предмети, удостоверено с изпит или диплома, призната от държавата.
Член 10
Практическо обучение
1. (зам. – Дир. 56/2014 от 16.04.2014, в сила от 16.06.2014) За да се гарантира способността за прилагане на теоретичните познания на практика, проверката за което е включена в изпита, обучаващото се лице завършва поне тригодишно практическо обучение в областта, inter alia, на одита на годишни финансови отчети, консолидирани финансови отчети или други подобни финансови отчети. Поне две трети от практическото обучение се провежда при задължителен одитор или одиторско дружество, одобрени в която и да е държава членка.
2. Държавите-членки гарантират, че цялото обучение се провежда от лица, които предоставят достатъчни гаранции относно тяхната способност да осигурят практическо обучение.
Член 11
Квалификация чрез дългогодишен практически опит
Държава-членка може да одобри лице, което не отговаря на условията, предвидени в член 6, като задължителен одитор, ако той или тя може да докаже един от следните факти:
а) че той или тя в продължение на 15 години е извършвал/а професионални дейности, които са му/ѝ позволили да придобие достатъчен опит в областта на финансите, правото или счетоводството и е издържал/а изпит за професионална компетентност съгласно член 7, или
б) че той или тя в продължение на седем години е извършвал/а професионални дейности в тези области и освен това е преминал/а курс на практическо обучение съгласно член 10 и е издължал/а изпит за професионална компетентност съгласно член 7.