Системите на заплащане на труда основно са две. Първата е според времетраенето на работата (позната като повременна система), а втората е според изработеното (позната като сделна система). Двете системи могат да се прилагат едновременно за различните работни места в едно предприятие. Например заплащането на труда в администрацията да става според повременна система, а в производството заплащането да се определя според изработеното (сделната система). Двете системи – повременната и сделната, могат да се прилагат комбинирано за една длъжност и тогава системата се нарича повременно-премиална система.
1. Заплащане според отработеното време
При повременната система размерът на трудовото възнаграждение се определя според продължителността на работното време и може да бъде определено за час, за ден, за седмица, за месец, както и за повече от един месец, до шест месеца. При този начин на определяне на трудовото възнаграждение не се измерва количеството извършена работа, а времето, през което работникът или служителят е бил зает в работния процес. Така например тази система се прилага задължително при длъжности, за които работата се отчита единствено според времето и няма възможност да се въведат количествени показатели за отчитане на изработеното.
Например:
2. Заплащане според отработената норма (заработка/сделна система)
Когато трудовото възнаграждение се определя според изработеното, критерий за определяне на неговия размер е интензивността на труда и произведената от работника или служителя продукция. При сделната система размерът на трудовото възнаграждение е обвързан с постигнатия резултат в работата. При тази система работодателят прави оценка за размера на произведената качествена продукция. За прилагането на сделната система се определят трудови норми.