Българското законодателство дава право на всеки един работодател едностранно да прекрати трудово правоотношение с работник или служител, когато отправи писмено предизвестие до него, но при наличието на точно определени причини, изчерпателно изброени в Кодекса на труда.
Така датата на прекратяване на трудовото правоотношение ще бъде първият ден след последния работен ден на служителя.
Ако работодателят не спази срока на предизвестието и прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, преди да изтече този срок, тогава той дължи обезщетение на служителя за неспазените дни на предизвестието – в размер на брутното му трудово възнаграждение за този период.