Това основание дава право на всеки работник или служител едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работодателя като отправи писмено предизвестие до него. Причините за това решение могат да бъдат много и разнообразни (например неудовлетворение от трудовото възнаграждение или от условията на труд, намиране на друга по-подходяща работа и т.н.), но служителят не е длъжен да мотивира решението си за прекратяването на трудовия договор. Достатъчно е той да изрази волята и желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение и писмено да извести работодателя за решението си.
При безсрочен трудов договор предизвестието при прекратяване на договора е от 30 дни до 3 месеца (в зависимост какво е договорено в индивидуалния трудов договор), а при срочен трудов договор предизвестието е 3 месеца, но не по-дълго от датата, на която изтича договора. Изключение от общото правило са допълнителните трудови договори, при които срокът на предизвестие е 15 дни. В случаите, в които служителите заемат материално-отчетнически длъжности и 30-дневния срок не е достатъчен за предаване на повереното имущество, тогава времето за предаване може да се удължи с не повече от 1 месец и така предизвестието да стане общо 2 месеца.
