Общи правила за отчитане на производство

Доника Маринова
Управляващ съдружник финансов одит в Kreston BulMar
актуална версия версия: 18 януари 2021 815 уникалност: 100%

Отчитането на Производствения процес се урежда в следните национални и международни счетоводни стандарти, които са:

  • СС 2 Стоковоатериални Запаси и МСС 2 Материални Запаси;
  • МСФО 13 Оценяване по Справедлива Стойност.

Отчитането на производството на земеделска продукция се отчита съгласно съответните счетоводни стандарти за отчитане на Земеделие – СС 41 Селско стопанскво и МСС 41 Земеделие.

 

1. Отчитане на производство – определения

Производствен Процес Последователност от операции и дейности, чрез които се създава готова продукция или услуга.

Готова Продукция – Създадена в резултат на производствен процес в предприятието и предназначена за продажба.

Незавършено Производство

скрито платено съдържание: 11 думи;

Полуфабрикат

скрито платено съдържание: 36 думи;

 

2. Оценка на стоково-материалните запаси

Стоково-Материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставната (себестойността) и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.

 

Нетната Реализируема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбата (индивидуална за всяко дружество).

 

Доставната стойност на Стоково-материалните Запаси (Историческа цена или Себестойността) е сумата на всички направени разходи за закупуването и преработката, както и други разходи във връзка с доставянето на Стоково-материалните Запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.).

 

скрито платено съдържание: 141 думи;

 

3. Видове разходи за производство и разпределянето им

Себестойността е оценката на произведените (създадени) в предприятието активи, в която не се включват административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи.

Всички производители сами определят организацията за отчитане на разходите и начина на формиране на себе-стойността. Разходите за преработка са тясно свързани с производството на продукт или извършването на услуга, като без тях е невъзможно получаването на готова продукция или оказване на услуга.

 

Разходите за преработка могат да се разделят на две основни групи:

скрито платено съдържание: 203 думи;

 

Неразпределените общи разходи се признават за разход в периода, в който са възникнали.

 

При едновременно производство на повече от един продукт, има вероятност разходите за преработка за всеки продукт да не са ясно разграничими. В този случай те се разпределят между видовете продукция, на рационална и последователна основа. Такава база за разпределение би била относителната стойност на продажбите на всеки продукт, относителната стойност на продуктите на всеки етап, на който могат да бъдат разграничавани, или при завършване на производството.

 

4. Формиране на себестойност

1. Методи за формиране на себестойност

МСС 2 Материални Запаси дава възможност да се използват следните подходи за оценка на себестойностт: Метод на стандартната себестойност за раходите и Метод „Цени на дребно”. При изписване на себестойността на произвеждана продукция или извършване на услуги, се допуска и използване на подхода за Конкретна идентификация. Националният счетоводен стандарт – СС 1 „Отчитане на Стоково-материалните запаси“ препоръчва прилагането на конкретно определената стойност.

 

Методът на стандартната себестойност се обосновава на нормалните нива на разходи за материали, разходи за доставки, разход на труд, както и на ефикасността и използването на капацитета на производството. Периодично се преразглеждат всички тези показатели, а ако е необходимо – се актуализират.

 

Методът „Цени на дребно” е прилаган най-често при търговия на дребно с голям брой бързооборотни позиции от материални запаси, за които е прилагана еднаква надценка и е неуместно прилагането на друг метод за себестойност.

 

При Конкретна идентификация за себестойността (Метод на конкретно определената стойност), конкретни разходи се отнасят за точно определени позиции от материални запаси. Този метод се използва предимно за разходи, предназначени за конкретен продукт, независимо дали са вложени собствени материали, или такива са закупени от друг.

 

Когато е невъзможно разходите да се определят чрез Конкретна идентификация, се използват следните методи:

  • скрито платено съдържание: 144 думи;

 

2. Процес по отчитане на производството

В зависимост от индивидуалните изисквания за отчитане на дейността на всеки вид производство, може се изгради специфична последователност за калкулиране на разходите за производство. Най-често първо се начисляват пряко свързаните разходи с производството – това са например конкретни разходи за материали, които са вложени в продукцията. След това се начисляват постоянните общопроизводствени разходи, които са възникнали през периода на производство, например амортизация на производствените мощности. След това се начисляват променливите общопроизводствени разходи, например разходи за електроенергия, помощен персонал на производствените помещения.

След начисляването на производствените разходи, себестойността на произвежданата продукция се увеличава с разходите за технологичен брак или разходите за поправка на бракувана продукция.

В зависимост от вида на производствения процес, в края на отчетния период може да има незавършено производство, но може и да няма такова. Ако има незавършено производство, се определя неговата стойност и количество.

След като са калкулирани всички разходи, в зависимост от избрания метод, се формира фактическата себестойност на произвежданата продукция.

 

В производствения процес е възможно да има и полуфабрикати, които да се продават и/или да се влагат повторно в производствения процес. Себестойността на полуфабрикатите

скрито платено съдържание: 214 думи;

 

3. Организация на отчетността

В зависимост от индивидуалната счетоводна политика, прилаганите счетоводни стандарти, организационната структура и дейността си, всяко дружество създава индивидуална аналитичност на счетоводните сметки за точно, коректно и своевременно разпределяне на всички разходи за производството.

Най-често прилаганата практика е разходите първо да се отразяват по сметките от група 60 „Разходи по икономически елементи“, след което тези разходи се разпределят по сметки от група 61 „Разходи за дейността“. Сметките от група 61 трябва да са организирани по видове дейности и продукти или услуги.

 

При разпределянето на общопроизводствените разходи, се използват два различни подхода при калкулиране на постоянните и променливите общопроизводствени разходи в стойността на произвежданата продукция или извършваните услуги.

За разпределянето на постоянните общопроизводствени разходи между различните продукти, се използва за база нормалният капацитет на производствените мощности, изразен в количествен показател (брой продукция, човекочас, машиночас, брой извършени услуги и др.). Нормалният капацитет на производствените мощности показва предполагаемото производство за няколко отчетни периода при нормални условия, отчитайки евентуалните загуби на капацитет от планираните ремонти и поддръжка на производствените мощности. Посредством нормалния капацитет, се определя нормативен коефициент на разходите, който изразява съотношението между планираните постоянни разходи и нормалния капацитет.

 

скрито платено съдържание: 101 думи;

 

5. Заприхождаване и Изписване на Готова Продукция – включително брак

Заприхождаване

Себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция. Не се включват в себестойността на продукцията административните, извънредните и финансовите разходи, както и разходите за продажба.

 

Специфично е определянето на себестойността на земеделската продукция, добита от биологични активи. Тази продукция се оценява при първоначалното признаване по справедлива стойност, намалена с приблизително оценените разходи при пункта за продажба към момента на добиването (МСС 41 и СС 41).

 

Изписване

скрито платено съдържание: 48 думи;

 

Брак в производствената дейност

скрито платено съдържание: 177 думи;