Може ли да се делегира работодателска власт на трето лице?

актуална версия версия: 1 октомври 2022 1988 уникалност: 96.1%

I. Основни понятия

Определението за Работодател е дефинирано в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Казано накратко, работодател е този, който наема други лица, за да извършват трудова дейност под негово ръководство.

Работодател може да бъде както физическо, така и юридическо лице или друго правно образование – например сдружение, фондация и др. Отношенията между работодателя и наетите от него служители се уреждат чрез сключване на трудов договор, който има законово установено съдържание.

Чрез сключване на трудов договор се уговарят всички особености на правоотношението – в това число позицията, която служителят ще заеме, трудовото възнаграждение, което ще получава, работното време, мястото на работа и всички останали параметри по договора.

II. Какво е работодателска власт?

Като страна по трудовия договор, работодателят разполага с дадена му по закон работодателска власт. Тя се изразява най-общо в три направления:

  • Да ръководи и организира работния процес в дружеството, като тази дейност той осъществява чрез издаване на заповеди, нареждания, възлагане на задачи към своите служители и т.н.;
  • Да изготвя и утвърждава вътрешни актове в дружеството (като Правилник за вътрешния трудов ред, Правилник за здравословни и безопасни условия на труд и др.), както и да съставя длъжностните характеристики, в които са посочени задълженията и отговорностите на конкретните длъжности. При изпълнение на тези свои задължения, работодателят е длъжен да съгласува действията си със синдикални организации и сдружения на работниците и служителите, ако в дружеството има такива;
  • Да следи за спазване на трудовата дисциплина в дружеството и, при необходимост, да налага дисциплинарни наказания на служителите, които действат в разрез с утвърдените от него вътрешни правила и политики.

III. Кога може да се делегира работодателска власт?

скрито платено съдържание: 63 думи;

Чрез упълномощаване, работодателят може да възложи на пълномощника от негово име и за негова сметка най-малко следното:

  1. Да сключва, изменя и прекратява трудови договори със служителите;
  2. Да утвърждава и променя щатното разписание в дружеството;
  3. Да утвърждава и променя длъжностните характеристики в дружеството;
  4. Да издава заповеди, инструкции и други актове от компетентността на работодателя;
  5. Да оформя и връчва трудови книжки;
  6. Да връчва искания за даване на писмени обяснения и да налага дисциплинарни наказания (с изключение на наказанието „дисциплинарно уволнение“);
  7. Да връчва предизвестия за прекратяване на трудовия договори със служители на дружеството;
  8. Да изпраща писма и/или съобщения до служители на дружеството, по повод трудовите им правоотношения, включително нотариални покани;
  9. Да получава от името на дружеството всякакви документи, които служители на дружеството депозират на вниманието на работодателя (в това число предизвестия за прекратяване и др.).

скрито платено съдържание: 75 думи;
скрито платено съдържание: 122 думи;

Законодателят е предвидил тежка процедура, която следва да бъде спазена при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Неспазването й би могло да доведе до отмяна на наложеното наказание, съответно до отмяна на уволнението на служителя.

Извод

В обобщение може да се каже, че работодателят може да възложи на друго лице да изпълнява от негово име цялата работодателска власт, с изключение на налагането на дисциплинарно наказание – включително такова, което би могло да доведе до дисциплинарно уволнение на служителя.