Какви са давностните срокове по задълженията?

Вяра Владева
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуална версия версия: 7788 уникалност: 86.8%

I. Какво означава „давност“?

Давността представлява срок, след изтичането на който вече не съществува възможност за принудително събиране на вземане. Давността съществува, за да поддържа сигурността на гражданския оборот. С други думи, ако един кредитор бездейства и не се опитва да събере това, което му е дължимо, за определен период от време, той губи възможността си да принуди длъжника да изпълни задължението си.

Изтичането на давностния срок не означава, че дадено задължение вече не е дължимо, а че никой не може да принуди длъжника да го изпълни. Той може да изпълни своето задължение единствено доброволно.

Също така, в случай че давностният срок е изтекъл, а длъжникът е изпълнил задължението си след това, той няма право впоследствие да изисква връщане на платеното, защото задължението на практика е било дължимо и кредиторът не се е обогатил неоснователно.

II. Видове давностни срокове – според вида задължение

В българското законодателство са обособени различни видове давностни срокове, в зависимост от вида на задълженията, а именно:

1. Публични вземания/задължения

Като „публични“ се категоризират вземанията на общините и държавата за: данъци; задължителни осигурителни вноски; глоби; имуществени санкции; митни сборове; държавни и общински такси; равностойността в пари на вещите, които са отнети в полза на държавата; дължими вземания в резултат на влезли в сила присъди, решения, както и определения на съдилищата; за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от Европейския съюз, както и лихвите върху тези вземания и др.

Давността за тези вземания се определя от ДОПК и ЗАНН.

2. Частни вземания/задължения

„Частни“ са вземанията на общините и държавата извън посочените в предходната точка, а също така и вземанията и задълженията на всички други лица – физически и юридически. Частните вземания произтичат от договорните взаимоотношения между страните. С други думи, такива вземания са в резултат на доброволни уговорки между страните, всяка от които има задължения към другата.

Давността за този тип вземания е уредена в ЗЗД.

III. Давност за публични вземания/задължения (съгласно ДОПК и ЗАНН)

  • Публичните задължения (за осигурителни вноски, данъци и др.), съгласно ДОПК, имат 5-годишна погасителна давност. Началото на посочения срок се определя по различен начин от този при частните вземания. Петгодишният срок започва да тече от началото на годината, следваща тази, в която е трябвало задължението да бъде платено от задълженото лице.
  • Задълженията за глоби или имуществени санкции, съгласно ЗАНН, имат 2-годишна погасителна давност. Двегодишният срок започва да тече от момента, в който актът, с който се налага наказанието, влезе в сила.

IV. Давност за частни вземания/задължения (съгласно ЗЗД)

  • скрито платено съдържание: 177 думи;

V. Спиране и прекъсване на давностните срокове

скрито платено съдържание: 262 думи;

1. Спиране и прекъсване на давността за публични вземания/задължения

Давността за публични вземания се спира, когато:

  • започне производство за установяване на публични вземания, включително и ревизионно производство – до момента на издаване на акта (ревизионния акт), но за не по-дълъг период от една година;
  • бъде спряно изпълнението на акта, с който са установени вземанията;
  • е налице разрешение за отсрочване или разсрочване на плащането;
  • е инициирано обжалване на акта, с помощта на който е определено задължението;
  • са наложени обезпечителни мерки;
  • е образувано наказателно производство.

Давността се прекъсва, когато:

  • публичното вземане е установено с издаден акт;
  • са извършени действия за принудително изпълнение.

2. Спиране и прекъсване на давността за частни вземания/задължения

скрито платено съдържание: 107 думи;