В българското право акциите са уредени като ценни книги. С оглед на това, по отношение на принудителното изпълнение върху тях, се прилагат разпоредбите на ГПК за запор и изпълнение върху ценни книжа.
В законодателството ни се разграничават два вида ценни книги – налични и безналични. Това разделение важи и по отношение на акциите. Поради различните характеристики на наличните и безналичните ценни книги, ГПК създава и различен режим на принудително изпълнение върху тях.
1. Принудително изпълнение върху налични акции
След това той е длъжен да ги вложи в банка. Възможно е изпълнителят да не открие акциите у длъжника.
Съгласно ГПК след налагането на запора взискателят може да избере два алтернативни изпълнителни способa по отношение на наличните ценни книги.
Важно е да се има предвид, че тази регламентация се прилага и за акционерите, които нямат издадени акции, а вместо това имат временни удостоверения.
2. Принудително изпълнение върху безналични акции
Едновременно с това трябва да се уведоми и акционерното дружество.
Взискателят и тук разполага със същите два изпълнителни способа.
В случая тя действа като инвестиционен посредник и поради това й се дължи възнаграждение.