В българското право акциите са уредени като ценни книги. С оглед на това, по отношение на принудителното изпълнение върху тях, се прилагат разпоредбите на ГПК за запор и изпълнение върху ценни книжа.
В законодателството ни се разграничават два вида ценни книги – налични и безналични. Това разделение важи и по отношение на акциите. Поради различните характеристики на наличните и безналичните ценни книги ГПК създава и различен режим на принудително изпълнение върху тях.
1. Принудително изпълнение върху налични акции
Съгласно ГПК след налагането на запора взискателят може да избере два алтернативни изпълнителни способa по отношение на наличните ценни книги. По отношение на наличните акции е приложим само единият способ – публична продан.
Съдебният изпълнител продава наличните поименни акции или поотделно, или в пакети, по правилата за публична продан на недвижим имот. Той прехвърля всяка ценна книга по предвидения за нея начин. При наличните поименни акции прехвърлянето става с джиро. Акциите се предават на купувача, след като постановлението за възлагане на съдебния изпълнител влезе в сила.
Важно е да се има предвид, че тази регламентация се прилага и за акционерите, които нямат издадени акции, а вместо това имат временни удостоверения.
2. Принудително изпълнение върху безналични акции
Взискателят и тук разполага със същите два изпълнителни способа. Отново по отношение на акциите, приложим е само вторият – извършване на публична продан.
Проданта тук не се извършва съгласно уредбата за публична продан на имот, а чрез банка. В случая тя действа като инвестиционен посредник и поради това ѝ се дължи възнаграждение.
