ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Величка Алмишева
Управляващ съдружник "Правни услуги" в Kreston BulMar
чака актуализация 20 март 2020 812 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Трябва ли упражняващо свободна професия лице да е регистрирано като такова, за да възникне задължение за самоосигуряване?

Фактическа Обстановка

Физическо лице продава билки. НАП извършва проверка на лицето и издава ревизионен акт – установени са задължения за вноски за ДОО (за самоосигуряващи се лица, съгласно КСО) за 2016 г., в размер на 5 553 лв., заедно с дължимите лихви. Данъчните приемат, че системното извършване на продажби на билки през 2016 г., както и реализирането на доход от това, определят дейността на лицето по занятие. Така те стигат до извода, че лицето упражнява свободна професия (по смисъла на ЗДДФЛ). От своя страна, лицето оспорва вменяването на авансови месечни осигурителни вноски, тъй като дейността, която упражнява, не може да бъде приравнена на свободна професия и не е самоосигуряващо се лице.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 134 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Чл. 122 ДОПК

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БИСЕРКА ЦАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

РОСИЦА ДРАГАНОВА

при секретар и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията МИРОСЛАВ МИРЧЕВ по адм. д. № 6798/2019

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Й., гр. Велики Преслав, срещу Решение № 18 от 22.02.2019 г. по адм. д. № 408/2018 г. по описа на Административен съд - Шумен. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество счита, че задължен за данъка е платецът на дохода, а не получателя, поради което не следа внасянето да се вменява на него. Оспорва и извода, че упражняваната от него дейност се приравнява на свободна професия, съответно че е самоосигуряващо се лице. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП изразява чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на процесните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд - Варна е ревизионен акт /РА/ № Р-03002718001201-091-001/13.09.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 334 от 04.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4672,00 лв. и лихва в размер на 829,11 лв.; установени задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2016 г. в размер на 5553.60 лв. и лихва в размер на 838,54 лв. и установено задължение за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2016 в размер на 2 469,00 лв. и лихва в размер на 376,86 лева. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на лицето срещу процесния РА, излагайки съображения за законосъобразност на РА, като издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Мотивирал се е, че по констатираните в хода на ревизията факти, а именно, че през 2016 г. ревизираното лице не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, извършвало е търговия с билки, от която е реализирал доход в общ размер на 123 343,10 лв., както и точните източници на този доход, спор между страните не е формиран. Относно възприетото от приходните органи в хода на ревизията наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, съдът е изследвал обосноваността на фактическите констатации за укрити приходи и е посочил като правилно извършването на ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. Съдът е приел, че спорът по делото се свежда до това дали ревизираното лице дължи авансови вноски по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ за получените през 2016 г. доходи и дали е самоосигуряващо се лице. По същество се е аргументирал, че правилно е приложен чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ към дейността на ревизираното лице. Изложил е още доводи, че при безспорно установеното извършване на доставки и получаване на доход в ревизирания период и доколкото по делото не е установено платците на дохода да са определили данъка и да са го удържали при изплащането, то правилно задължението за авансов данък по чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ за дохода от стопанска дейност е определено в тежест на лицето. Относно определените с РА осигурителни вноски съдът е приел, че системната продажба на билки през 2016 г. и реализирането на доход от нея в значителен размер определя дейността на лицето по занятие, като упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ и като такъв се явява самоосигуряващ се по смисъла на КСО. Направил е извод, че след като лицето не е внасяло авансови месечни осигурителни вноски, то същите са дължими и правилно вменени на лицето с РА. По тези мотиви е отхвърлил жалбата на лицето.

скрито платено съдържание: 752 думи;