Конституция на Народна Република България от 1947 г.
глава първа
НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Член 1
България е Народна Република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.
Член 2
В Народната Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа.
Тази власт се осъществява чрез свободно избрани представителни органи и чрез допитване до народа.
Всички представителни органи на държавната власт се избират от гражданите въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Член 3
Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права.
Военнослужащите в редовете на българската народна войска се ползуват с право да избират и да бъдат избирани наравно със всички останали граждани.
Член 4
Представителите на народа във всички представителни органи са отговорни пред избирателите. Избраниците могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани.
Начинът за произвеждане на избори, както и редът за отзоваване на народните избраници се уреждат от закона.
Член 5
Народната Република България се управлява точно според Конституцията и законите на страната.
глава втора
ОБЩЕСТВЕНО-СТОПАНСКО УСТРОЙСТВО
Член 6
Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица.
Член 7
Всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са държавна, т. е. общонародна собственост.
Особен закон ще уреди използуването на горите от населението.
Член 8
Общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена закрила.
Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце.
Член 9
Държавата подпомага и насърчава кооперативните сдружения.
Член 10
Частната собственост и нейното наследяване, както и частният почин в стопанството се признават и защищават от закона.
Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила.
Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес.
Частните монополни съглашения и сдружения, като картели, тръстове и концерни, се забраняват.
Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение.
Държавата може да национализира напълно или частично известни клонове или отделни предприятия от промишлеността, размяната, транспорта и кредита. Обезщетението се определя със закона за национализирането.
Член 11
Земята принадлежи на тези, които я обработват.
Законът определя размера на земята, която частни лица могат да притежават, както и случаите, когато неземеделци могат да притежават обработваема земя. Не се допущат крупни земевладения в частни ръце.
Трудовите кооперативни земеделски стопанства се насърчават и подпомагат от държавата и се ползуват с особената й закрила.
Държавата може да организира държавни земеделски стопанства.
Член 12
Държавата насочва с държавен народостопански план държавната, кооперативната и частната стопанска дейност с оглед на най-целесъобразното развитие на народното стопанство и повдигане на народното благосъстояние.
При изготвяне и провеждане на държавния народостопански план държавата се ползува от активното сътрудничество на професионалните, стопанските и обществените сдружения и институти.
Член 13
Външната и вътрешната търговия се направляват и контролират от държавата.
Може да бъде въведено изключително право за държавата да произвежда и търгува с предмети, които имат съществено значение за народното стопанство и за нуждите на народа.
