МСС 39 - Финансови Инструменти: Признаване и Оценяване
Цел
1. [[заличен]]
I. Обхват
2. Настоящият стандарт се прилага от всички предприятия по отношение на всички финансови инструменти, попадащи в обхвата на МСФО 9 Финансови инструменти, ако и до степента, до която:
а) МСФО 9 позволява да се прилагат изискванията за отчитане на хеджирането по настоящия стандарт; и
б) финансовият инструмент е част от хеджиращо взаимоотношение, което отговаря на условията за отчитане на хеджирането в съответствие с настоящия стандарт.
i) лизингови вземания, признати от лизингодателя, са обект на условията за отписване и обезценка на настоящия стандарт (вж. параграфи 15 – 37, 58, 59, 63 – 65 и допълнение А, параграфи НП36 – НП52 и НП84 – НП93);
ii) задължения по финансов лизинг, признати от лизингополучател, са обект на условията за отписване на настоящия стандарт (вж. параграфи 39 – 42 и допълнение А, параграфи НП57 – НП63); и
iii) деривативи, внедрени в лизингови договори, са обект на условията, касаещи внедрените деривативи, на настоящия стандарт (вж. параграфи 10 – 13 и допълнение А, параграфи НП27 – НП33);
в) права и задължения на работодатели по планове за доходи на наети лица, към които се прилага МСС 19 Доходи на наети лица;
г) Финансови инструменти, емитирани от предприятието, които отговарят на дефиницията на инструмент на собствения капитал в МСС 32 (включително опции и варианти) или които се изисква да се класифицират като инструменти на собствения капитал съгласно параграфи 16А и 16Б или параграфи 16В и 16Г на МСС 32. Притежателят на такива инструменти на собствения капитал обаче трябва да прилага настоящия стандарт към тези инструменти, освен ако те не отговарят на изключението в (а) – горе;
д) правата и задълженията, възникващи съгласно:
i) договорите за застраховка, така както са определени в МСФО 4 Застрахователни договори, различни от правата и задълженията на емитента, възникващи съгласно застрахователен договор, който отговаря на определението за договор за финансова гаранция в параграф 9, или
ii) договор, който попада в обхвата на МСФО 4, след като той съдържа негарантиран доход. Стандартът обаче се прилага за деривативи, които са внедрени в подобен договор, когато деривативът сам по себе си не е договор от обхвата на МСФО 4 (вж. параграфи 10 – 13 и допълнение А, параграфи НП23 – НП33). Нещо повече, ако емитента на договори за финансовата гаранция преди е заявил изрично, че счита такива договори за застрахователни договори и е използвал отчитане, приложимо за застрахователни договори, емитентът може да избере да прилага или настоящия стандарт, или МСФО 4 за такива договори за финансова гаранция (вж. параграфи НП4 и НП4А). Емитентът може да направи този избор за всеки отделен договор, но изборът за всеки договор е неотменим;
е) [[заличен]]
ж) всеки форуърден договор между купувач и акционер продавач за покупка или продажба на придобито предприятие, с който би се постигнала бизнес комбинация в обхвата на МСФО 3 Бизнес комбинации на бъдеща дата на придобиване; Срокът на форуърдния договор не следва да надвишава разумен период, който е обичаен за получаването на необходимите разрешения и приключването на сделката.
з) Кредитни ангажименти, различни от описаните в параграф 4. Емитентът на кредитен ангажимент прилага МСС 37 към кредитни ангажименти, които не попадат в обхвата на настоящия стандарт. Всички кредитни ангажименти обаче са обект на условията за отписване на настоящия стандарт (вж. параграфи 15 – 42 и допълнение А, параграфи НП36 – НП63);
и) финансови инструменти, договори и задължения по сделки с плащане на базата на акции, за които се прилага МСФО 2 Плащане на базата на акции, с изключение на договори, попадащи в обхвата на параграфи 5 – 7 от настоящия стандарт, за които се прилага стандартът;
й) права за плащания за компенсиране на предприятие за разходите, които предприятието трябва да направи, за да уреди пасив, който признава като провизия съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, или за който в по–ранен период е бил признат за провизия съгласно МСС 37;
к) правата и задълженията, попадащи в обхвата на МСФО 15 Приходи от договори с клиенти, които са финансови инструменти, с изключение на тези, за които в МСФО 15 се посочва, че се отчитат в съответствие с МСФО 9.
2А. Изискванията за обезценка на настоящия стандарт се прилагат към тези права, за които в МСФО 15 се посочва, че се отчитат в съответствие с настоящия стандарт за целите на признаването на загубите от обезценка.
3. [[заличен]]
4. [[заличен]]
5. [[заличен]]
6. [[заличен]]
7. [[заличен]]
II. Определения
8. Понятията, дефинирани в МСФО 13, МСФО 9 и МСС 32, са използвани в настоящия стандарт със значенията, посочени в допълнение А към МСФО 13, допълнение А към МСФО 9 и параграф 11 от МСС 32. В МСФО 13, МСФО 9 и МСС 32 са дефинирани следните понятия:
- амортизирана стойност на финансов актив или финансов пасив
- отписване
- дериватив
- метод на ефективната лихва
- ефективен лихвен процент
- инструмент на собствения капитал (капиталов инструмент)
- справедлива стойност
- финансов актив
- финансов инструмент
- финансов пасив
и дават насоки за прилагането на тези определения.
9. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:
Определения, свързани с отчитане на хеджирането
Неотменим ангажимент е обвързващо споразумение за размяната на определено количество ресурси, на определена цена на определена дата или дати в бъдеще.
Прогнозна сделка е недоговорена, но очаквана бъдеща сделка.
Хеджиращ инструмент е определен дериватив или (само по отношение на хеджирането на валутен риск) определен недеривативен финансов актив или недеривативен финансов пасив, чиято справедлива стойност или парични потоци се очаква да компенсират промените в справедливата стойност или паричните потоци на определена хеджирана позиция (параграфи 72 – 77 и допълнение А, параграфи НП94 – НП97 съдържат подробности за определението за хеджиращ инструмент).
Хеджирана позиция е актив, пасив, неотменим ангажимент, много вероятна прогнозна сделка или нетна инвестиция в чуждестранна дейност, която:
а) излага предприятието на риск от промени в справедливата стойност или бъдещите парични потоци, и
б) е определена като хеджирана (параграфи 78 – 84 и допълнение А, параграфи НП98 – НП101 съдържат подробности за определението за хеджирана позиция).
Ефективност на хеджирането е степента, до която промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция, които се дължат на хеджирания риск, се компенсират от промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджиращия инструмент (вж. допълнение А, параграфи НП105 – НП113).
10. [[заличен]]
11. [[заличен]]
