МСС 1 - Представяне на Финансови Отчети
I. Цел
1. Целта на настоящия стандарт е да се определи база за представяне на финансовите отчети с общо предназначение, за да се осигури сравнимост на финансовите отчети на предприятието, както с неговите финансови отчети от предходни отчетни периоди, така и с тези на други предприятия. Настоящият стандарт определя общите положения за представяне на финансовите отчети, предоставя указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети.
II. Обхват
2. Предприятията прилагат настоящия стандарт при изготвянето и представянето на финансови отчети с общо предназначение в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО).
3. Други МСФО определят изискванията за признаване, оценка и оповестяване на специфични операции и други събития.
4. Настоящият стандарт не се прилага към структурата и съдържанието на съкратените междинни финансови отчети, изготвени в съответствие с МСС 34 Междинно финансово отчитане. Параграфи 15 – 35 обаче се прилагат за такива финансови отчети. Настоящият стандарт се отнася с еднаква сила за всички стопански единици, включително тези, които изготвят консолидирани финансови отчети в съответствие с МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, и тези, които представят индивидуални финансови отчети в съответствие с МСС 27 Индивидуални финансови отчети.
5. В настоящия стандарт се използва терминология, приложима за дружества със стопанска цел, включително в обществения сектор. Дружествата с нестопанска цел в частния сектор или в обществения сектор, които желаят да прилагат настоящия стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията за единични статии от финансовите отчети, както и за самите отчети.
6. По аналогичен начин, предприятия, които нямат собствен капитал, както е определено в МСС 32 Финансови инструменти: представяне (напр. някои кооперации) може да се нуждаят от приспособяване на представянето във финансовите отчети на участието на членовете или собствениците на дялове.
III. Дефиниции
7. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:
Финансови отчети с общо предназначение (наричани „финансови отчети“) са тези, чиято цел е да отговорят на нуждите на ползватели, които не са в позицията да изискват отчети, направени с цел да отговорят на техни специфични информационни изисквания.
Практическа неприложимост: дадено изискване е практически неприложимо, когато предприятието не може да го приложи, след като е направило всички разумни усилия за това.
Международни стандарти за финансовo отчитане (МСФО) са Стандартите и Разясненията, приети от Съвета за Международни счетоводни стандарти (СМСС). Те се състоят от:
а) Международни стандарти за финансовo отчитане;
б) Международни счетоводни стандарти; и
в) Разяснения, предоставени от Комитета за Разяснения на Международните стандарти за финансовo отчитане (КРМСФО) или бившия Постоянен комитет за Разясненията (ПКР).
Същественост: Дадена информация е съществена, ако с основание би могло да се очаква пропускането ѝ, неточното ѝ представяне или прикриването ѝ да окаже влияние върху решенията, които основните ползватели на финансови отчети с общо предназначение вземат въз основа на тези отчети, съдържащи финансова информация за конкретно отчитащо се предприятие.
Съществеността зависи от естеството или мащаба на информацията, или и от двете. Предприятието оценява дали информацията, самостоятелно или в комбинация с друга информация, е съществена в контекста на неговите финансови отчети, взети като цяло.
Прикриване на информация е налице, ако тя е съобщена по начин, който по отношение на основните ползватели на финансовите отчети би породил последици, сходни с тези от пропускането на информацията или неточното ѝ представяне. По-долу са дадени примери за обстоятелства, които могат да доведат до прикриване на съществена информация:
а) информация относно съществен отчетен обект, сделка или друго събитие, която е оповестена във финансовите отчети, но е използван неопределен или неясен език;
б) информация относно съществен отчетен обект, сделка или друго събитие, която е разпръсната из финансовите отчети;
в) информация за различни отчетни обекти, сделки или други събития, която е обединена по неподходящ начин;
г) информация за подобни отчетни обекти, сделки или други събития, която е разделена по неподходящ начин; както и
д) разбираемостта на финансовите отчети е затруднена, тъй като съществената информация е прикрита от несъществена информация по такъв начин, че основният ползвател не е в състояние да определи коя информация е съществена.
За да се оцени доколко с основание може да се очаква информацията да окаже влияние върху решенията, взимани от основните ползватели на финансови отчети с общо предназначение, съдържащи информация за конкретно отчитащо се предприятие, е необходимо предприятието да вземе под внимание характеристиките на тези ползватели, като същевременно се отчетат и обстоятелствата, свързани със самото предприятие.
Много действащи и потенциални инвеститори, заемодатели и други кредитори не могат да изискват от отчитащите се предприятия директно да им предоставят информация и трябва да разчитат на финансовите отчети с общо предназначение, за да получат голяма част от необходимата им финансова информация. Следователно те са основните ползватели, към които са насочени финансовите отчети с общо предназначение. Финансовите отчети се изготвят за ползватели, които имат приемливо ниво на познания за стопанската и икономическата дейност и които ползват и анализират информацията с необходимата стриктност. Има случаи, в които дори добре осведоменият и стриктен ползвател може да има нужда от разясненията на консултант, за да разбере информация, представяща сложни икономически явления.
Пояснителните приложения съдържат информация в допълнение към представената в отчета за финансовото състояние, отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, отделни отчети за дохода (ако са представени), отчета за промени в собствения капитал и отчета на паричните потоци. В пояснителните приложения се предоставя текстово описание или разбивка на статиите, посочени в тези отчети, както и информация за позициите, които не отговарят на условията за признаване в тези отчети.
Друг всеобхватен доход съдържа елементи на приходите и разходите (включително корекции за прекласифициране), които не се признават в печалбата или загубата, както е разрешено или се изисква от други МСФО.
Компонентите на друг всеобхватен доход включват:
а) Промени в преоценъчния излишък (вж. МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“ и МСС 38 „Нематериални активи“);
б) преоценки на планове с дефинирани доходи (вж. МСС 19 „Доходи на наети лица“);
в) Печалби и загуби, възникващи от преизчисляване на финансовите отчети на чуждестранна дейност (вж. МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове);
г) печалби и загуби от инвестиции в инструменти на собствения капитал, определени по справедлива стойност през друг всеобхватен доход в съответствие с параграф 5.7.5 от МСФО 9 Финансови инструменти;
га) печалби и загуби по финансови активи, оценявани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход в съответствие с параграф 4.1.2А от МСФО 9.
д) ефективната част от печалбите и загубите по хеджиращи инструменти при хеджиране на парични потоци и печалбите и загубите по хеджиращи инструменти, които хеджират инвестиции в инструменти на собствения капитал, оценявани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход в съответствие с параграф 5.7.5 от МСФО 9 (вж. глава 6 от МСФО 9);
е) за определени пасиви, определени по справедлива стойност през печалбата или загубата, стойността на промяната в справедливата стойност, която се дължи на промени в кредитния риск по пасива (вж. параграф 5.7.7 от МСФО 9);
ж) промени в стойността във времето на опция при отделяне на вътрешната стойност и времевата стойност на опционен договор и определяне като хеджиращ инструмент само на промяната във вътрешната стойност (вж. глава 6 от МСФО 9);
з) промени в стойността на форуърдните елементи на форуърдни договори при отделяне на форуърд елемента и спот елемента на форуърден договор и определяне като хеджиращ инструмент само на промяната в стойността на спот елемента, както и промени в стойността на основния спред на чуждестранна валута на финансов инструмент, когато той бива изключен при определянето на този финансов инструмент като хеджиращ инструмент (вж. глава 6 от МСФО 9).
Собственици са държателите на инструменти, класифицирани като собствен капитал.
Печалбата или загубата е общата сума на приходите минус разходите, като се изключат компонентите на друг всеобхватен доход.
Корекции за прекласификация са сумите, прекласифицирани към печалбата или загубата през текущия период, които са признати в друг всеобхватен доход в текущия или предходен периоди.
Общ всеобхватен доход е промяната в собствения капитал през периода в резултат от операции и други събития, различни от промените в резултат от операции със собствениците в качеството им на собственици.
Общият всеобхватен доход се състои от всички компоненти на „печалбата или загубата“ и на „друг всеобхватен доход“.
8. Макар в настоящия стандарт да се използват термините „друг всеобхватен доход“, „печалбата или загубата“ и „общ всеобхватен доход“, предприятието може да използва други термини за описване на общите суми, при положение че значението е ясно. Например може да използва термина „нетен доход“ за описване на печалбата или загубата.
8А. В МСС 32 Финансови инструменти: представяне са описани следните термини, които са използвани в настоящия стандарт със значенията, определени в МСС 32:
(а) Упражняем финансов инструмент, класифициран като инструмент на собствения капитал (описан в параграфи 16А и 16Б на МСС 32);
(б) инструмент, който налага на предприятието задължение да предостави на друга страна пропорционален дял от своите нетни активи само при ликвидация, и който се класифицира като инструмент на собствения капитал (описан в параграфи 16А и 16Б на МСС 32).
IV. Финансови Отчети
IV.I. Цел на Финансовите Отчети
9. Финансовите отчети са структурирано представяне на финансовото състояние и финансовите резултати на едно предприятие. Целта на финансовите отчети е да предоставят информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на дадено предприятие, която е необходима за широк кръг от ползватели при вземането на икономически решения. Финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да се постигне тази цел, във финансовите отчети се предоставя информация за предприятието относно:
а) активите;
б) пасивите;
в) собствения капитал;
г) приходите и разходите, включително печалби и загуби;
д) вноските от и разпределенията към собствениците в качеството им на такива; и
е) паричните потоци.
Тази информация заедно с информацията в пояснителните приложения към финансовите отчети помага на ползвателите да преценяват бъдещите парични потоци на предприятието и по-специално тяхното разположение във времето и степен на сигурност.
