Закон за Чужденците в Република България
глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
чл. 1. (изм. - ДВ-29 от 06.04.2007) (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.
(2) Този закон се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-34 от 23.04.2019) Условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
чл. 2. (изм. - ДВ-29 от 06.04.2007) (1) (изм. - ДВ-36 от 15.05.2009) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.
(2) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-97 от 06.12.2016) Чужденец е и лице без гражданство - лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-97 от 05.12.2017) Членове на семейство на чужденец са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са:
1. съпруг/съпруга;
2. деца на чужденеца и на неговия съпруг/съпруга, включително осиновените, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак;
3. деца, включително осиновените, на чужденеца, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка;
4. деца, включително осиновените, на съпруга/съпругата, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка.
(4) (1 историческа промяна, изм. и доп. - ДВ-23 от 08.03.2013) За членове на семейството се смятат и навършилите 18-годишна възраст деца на чужденеца или на неговия съпруг/съпруга, несключили брак, когато сериозни здравословни причини налагат полагането на лични грижи за тях или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка.
(5) (нова - ДВ-9 от 28.01.2011) Когато чужденецът вече има съпруг/съпруга, живеещ с него на територията на Република България, не се разрешава събирането на семейството с друг съпруг/съпруга.
(6) (2 исторически промени, доп. - ДВ-34 от 23.04.2019) Членове на семейството на български гражданин по смисъла на този закон са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са:
1. съпруг;
2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак;
3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях;
4. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-34 от 23.04.2019) възходящи на българския гражданин или на лицето по т. 1;
5. (изм. - ДВ-23 от 08.03.2013) други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.
чл. 3. (1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
(2) (изм. - ДВ-29 от 06.04.2007) По отношение на чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България, които се ползват с имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна.
чл. 4. Чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ.
чл. 5. (отм. - ДВ-29 от 06.04.2007)
чл. 6. (изм. - ДВ-97 от 06.12.2016) Чужденците, които се намират на територия под суверенитета на Република България, носят гражданска, административна и наказателна отговорност както българските граждани, доколкото специален закон, международен договор или нормите на международното обичайно право не предвиждат друго.
чл. 7. (2 исторически промени, изм. - ДВ-80 от 16.10.2015, в сила от 16.10.2015) Условията и редът за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България се определят със специален закон.
чл. 7а. (нов - ДВ-97 от 05.12.2017, в сила от 06.06.2018) Непридружените малолетни и непълнолетни лица се представляват в производствата по този закон от дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваването им.
чл. 7б. (нов - ДВ-34 от 23.04.2019) (1) Право на пребиваване на деца чужденци до 18-годишна възраст се предоставя след общо съгласие на родителите. Когато не е налице общо съгласие на родителите, спорът между тях се решава от районния съд по местопребиваване на детето.
(2) Производството пред съда по ал. 1 започва по заявление на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(3) В случаите по ал. 2 при всяко производство съдът уведомява дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваване на детето, като за уведомлението се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Дирекция "Социално подпомагане" предоставя становище на съда, което съдържа: преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за него; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
(5) Съдът постановява решение, с което замества липсващото съгласие на единия от родителите, или оставя искането без уважение. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Решението на съда подлежи на обжалване по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(6) При започнало производство по предоставяне право на пребиваване същото се спира до окончателното произнасяне на съда по заявлението по ал. 2.
(7) След получаване на окончателното решение на съда дирекция "Миграция", отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на МВР взимат решение за предоставяне право на пребиваване, като проверяват служебно и другите документи и обстоятелства, свързани с правния статут на детето.
глава втора
ВЛИЗАНЕ И ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ (загл. изм. - ДВ-29 от 06.04.2007)
чл. 8. (изм. - ДВ-29 от 06.04.2007) (1) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-67 от 04.08.2023) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват.
(2) (доп. - ДВ-9 от 28.01.2011) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.
(3) (изм. - ДВ-9 от 28.01.2011) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
(4) (нова - ДВ-8 от 25.01.2023) Не се изисква виза, разрешение за работа или друго разрешение, освен разрешение тип "Синя карта на ЕС", когато чужденец, притежаващ валидно разрешение тип "Синя карта на ЕС", издадено от държава - членка на Европейския съюз, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, влезе и пребивава в Република България.
(5) (1 историческа промяна, предишна ал. 4 - ДВ-8 от 25.01.2023) След приемане и одобряване на заявление за събиране на семейството на членовете на семейството се издават визи по облекчена процедура при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
чл. 8а. (нов - ДВ-29 от 06.04.2007) (1) (изм. и доп. - ДВ-67 от 04.08.2023) Чужденец, който е член на семейството на български гражданин, може да влезе на територията на Република България с паспорт, както и с виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(2) Виза не се изисква, когато чужденец - член на семейството на български гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, издадена във:
1. Република България, ако основанията за издаването ѝ не са отпаднали;
2. друга държава - членка на Европейския съюз, ако придружава или се присъединява към българския гражданин.
(3) (отм. - ДВ-97 от 06.12.2016)
(4) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-77 от 18.09.2018, в сила от 01.01.2019) Органите за граничен контрол не допускат влизане на територията на Република България на лице, което се позовава на качеството си на член на семейството на български гражданин, но не е удостоверило в разумен срок това с документ по ал. 2 или с друг надлежен документ. Отказът се мотивира и подлежи на обжалване по реда на чл. 46.
чл. 9. (3 исторически промени, изм. - ДВ-97 от 06.12.2016) Визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит.
чл. 9а. (нов - ДВ-29 от 06.04.2007) (1) (отм. - ДВ-97 от 06.12.2016)
(2) Видовете визи са:
1. за летищен транзит (виза вид "A");
2. (отм. - ДВ-9 от 28.01.2011)
3. за краткосрочно пребиваване (виза вид "C");
4. за дългосрочно пребиваване (виза вид "D").
(3) (1 историческа промяна, отм. - ДВ-9 от 28.01.2011)
(4) (отм. - ДВ-9 от 28.01.2011)
(5) (1 историческа промяна, отм. - ДВ-9 от 28.01.2011)
