Закон за Трудовата Миграция и Трудовата Мобилност
глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика;
2. осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници - граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
3. (доп. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) заетостта на български граждани в чужбина, включително при свободното им движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
4. двустранното регулиране на заетостта с трети държави - както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България.
(2) Условията и редът, при които работниците - граждани на трети държави, и членовете на техните семейства, както и граждани на трети държави - членове на семейство на български граждани, може да влизат, да пребивават и да напускат Република България, се определят със Закона за чужденците в Република България.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-34 от 23.04.2019) Условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
чл. 2. При осъществяване на правата и задълженията по този закон не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.
чл. 3. (1) (изм. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) Политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци се осъществява в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Министърът на труда и социалната политика след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност може да наложи ограничения на достъпа на работници - граждани на трети държави, до пазара на труда, включително на висококвалифицираните и на лицата, извършващи дейност на свободна практика, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.
(3) (доп. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) Сътрудничеството и консултациите по ал. 1 и 2 се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност, който разглежда всички въпроси във връзка с прилагането на този закон.
чл. 4. (1) Към министъра на труда и социалната политика се създава Национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
(2) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност се състои от равен брой представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от представители на министерства, агенции, комисии, както и на органите за местно самоуправление.
(3) В състава на съвета по ал. 2 могат да бъдат канени за участие и представители на международни организации и юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на трудовата миграция, трудовата мобилност и интеграцията на чужденци.
(4) Председател на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност е министърът на труда и социалната политика.
(5) Съставът, организацията и дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност се определят с правилника за прилагане на закона.
глава втора
ТРУДОВА МИГРАЦИЯ ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ
раздел I
Общи разпоредби
чл. 5. (1) На гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:
1. има трудов договор с местен работодател;
2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;
4. извършва дейност на свободна практика.
(2) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) Нов достъп до пазара на труда за един и същ работник - гражданин на трета държава, който не е регистриран в Агенцията по заетостта като търсещо работа лице по този закон, се разрешава, когато има прекъсване на заетостта за период, не по-кратък от:
1. три месеца за сезонни работници - след достигането на максимално допустимия срок от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца;
2. шест месеца - след изтичането на срока на вътрешнокорпоративния трансфер по чл. 32, ал. 2;
3. шест месеца - от датата на отнемането на предишното разрешение за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1.
(3) Условията и редът за допускане на командировани или изпратени работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет.
чл. 6. Трудовите и осигурителните отношения на работниците - граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство.
чл. 7. (изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) (1) Достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, когато:
1. общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия - 35 на сто;
2. предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
3. гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
(2) (изм. - ДВ-41 от 03.06.2022, в сила от 03.06.2022) Работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.
(3) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на трети държави по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.
(4) Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за регистрация на заетостта и за предоставяне на достъп до пазара на труда по чл. 40 и 44, включително за правата и задълженията за работника - гражданин на трета държава, както и информация за документите, касаещи заетостта по чл. 24и, 24к, 33к и 33п от Закона за чужденците в Република България.
(5) Условията и редът за предоставяне и подновяване на достъпа до пазара на труда по ал. 1 се определят със Закона за чужденците в Република България.
чл. 8. (1) Право на достъп до пазара на труда нямат работници - граждани на трети държави, които:
1. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 2;
2. (изм. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:
1. лица от български произход - до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. (изм. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) лица, работили в предходен период, преди подаване на заявлението за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;
3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 - при продължаване на заетостта над три месеца;
4. членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец - гражданин на трета държава.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) Лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
чл. 9. (1) (изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници - граждани на трети държави:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. (доп. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;
10. търсещи убежище или международна закрила - за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България - до осъществяване на експулсирането;
12. (нова - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) ползващи се с правата по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора.
(2) (изм. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9, 11 и 12 се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) (доп. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) Работник - гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(4) (доп. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) Работник - гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(5) (нова - ДВ-41 от 03.06.2022, в сила от 03.06.2022) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници - граждани на трети държави, ползващи се от временна закрила, за срока на временната закрила, определен с акт на Министерския съвет.
(6) (предишна ал. 5 - ДВ-41 от 03.06.2022, в сила от 03.06.2022) Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.
чл. 10. (1) (доп. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
(2) При наемане на работа или при приемане на работник - гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.
(3) (изм. и доп. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) Условията по ал. 1 и 2 се изпълняват и по отношение на командированите или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.
(4) (изм. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на работника - гражданин на трета държава, или на командироването или изпращането в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или местното лице, приело работника, уведомява писмено Агенцията по заетостта в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.
чл. 11. (1) (изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави достъп до пазара на труда, когато:
1. (изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1;
2. (изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на съответната професия от чужденец в страната;
3. работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец;
4. (изм. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или граждани на трети държави с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - гражданин на трета държава;
5. (отм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021)
6. (изм. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) работодателят в предходната една година преди подаване на заявлението има влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2;
7. (изм. и доп. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) работодателят е подал уведомление по реда на чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта в Агенцията по заетостта за масово уволнение на работници и служители от същите категории, професия и квалификационно ниво, за които иска да назначи работници - граждани на трети държави, в предходните 6 месеца преди подаване на заявлението;
8. работодателят има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване;
9. работодателят не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност;
10. (изм. - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) работникът - гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на подаване на заявлението;
11. министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда съгласно чл. 3, ал. 2;
12. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) заявената продължителност надвишава максимално допустимата обща продължителност, определена със закон;
13. (нова - ДВ-24 от 16.03.2018, в сила от 23.05.2018) работодателят има влязло в сила наказателно постановление по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда в предходните 12 месеца преди подаване на заявлението.
(2) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) Алинея 1, т. 1, 2, 3 и 6 - 13 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.
(3) (1 историческа промяна, доп. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, съответно директорът на дирекция "Бюро по труда" по месторабота, отказва регистрация на заетостта на граждани на трети държави в случаите по ал. 1.
(4) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) Отказите по ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
чл. 12. (1) Правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава, може да бъде отнето, когато:
1. (изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) се установи, че за предоставянето на достъп до пазара на труда са представени неверни данни;
2. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021) контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава;
3. (отм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021)
(2) (отм. - ДВ-21 от 12.03.2021, в сила от 01.06.2021)
