Правилник за Прилагане на Закона за Мерките срещу Изпирането на Пари
глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
раздел I
Предмет
чл. 1. С този правилник се уреждат:
1. прилагането на мерките по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП);
2. допълнителните мерки по чл. 7, ал. 2 от ЗМИП;
3. условията за създаване на централни звена за контакт с издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП;
4. формата и редът за подаване на декларациите по чл. 42, ал. 2, т. 2, чл. 59, ал. 3, чл. 63, ал. 4 и чл. 66, ал. 2 от ЗМИП;
5. други въпроси, предвидени в ЗМИП.
раздел II
Изисквания към дейността на клоновете и дъщерните дружества на лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП (загл. изм. - ДВ-21 от 13.03.2020)
чл. 2. (1) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП, които имат клонове и дъщерни дружества в трети държави, извършват оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм за групата, произтичащ от дейността на тези клонове и дъщерни дружества.
(2) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Оценката по ал. 1 се одобрява от висшето ръководство на лицето по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП и се актуализира на всеки две години. Актуализация се извършва и когато в законодателството на третата държава настъпи промяна, която би се отразила съществено на оценката.
(3) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП отчитат резултатите от оценката по ал. 1 в прилаганите на ниво група политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и във вътрешните правила по чл. 101 от ЗМИП.
(4) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Резултатите от оценката по ал. 1 се отчитат и при провеждането на обученията на служителите в съответните клонове и дъщерни дружества в трети държави на лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП.
(5) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Оценката по ал. 1 и информацията за предприетите действия за изпълнение на произтичащите от чл. 3 - 9 задължения на лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП се документират и съхраняват по реда на глава трета, раздел І от ЗМИП.
чл. 3. (1) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП уведомяват своевременно, но не по-късно от 28 календарни дни, писмено дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответния орган за надзор, когато при оценката по чл. 2 установят, че законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от следните мерки:
1. оценката на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, свързан с деловите отношения и случайните операции или сделки, поради съществуващи ограничения за достъпа или използването на информация и данни за клиентите или действителните собственици на клиентите за целите на комплексната проверка на клиентите;
2. обмена и обработването в рамките на групата на информация и данни за клиентите и действителните собственици на клиентите за целите на ЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и този правилник;
3. разкриването на информация по чл. 72, ал. 6 и 7 и чл. 80, ал. 3 от ЗМИП и чл. 9, ал. 12 - 14 от ЗМФТ от тези клонове и дъщерни предприятия в рамките на групата;
4. разкриването на информация и данни за клиентите и действителните собственици на клиентите от тези клонове и дъщерни предприятия за целите на упражняването на контрол съгласно глава девета на ЗМИП;
5. прилагането на мерки за съхраняване на информация и поддържане на статистически данни, еквивалентни на тези в глава трета на ЗМИП.
(2) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) В уведомлението по ал. 1 лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП посочват третата държава и предоставят информация за това, как законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на мерките по ал. 1.
чл. 4. (1) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 5 мерки, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в трети държави да извършат проверка дали съответните забрани и ограничения в законодателството на третата държава могат да бъдат законно преодолени чрез получаването на съгласие от техните клиенти и съответно действителни собственици на техните клиенти. Резултатите от проверката се документират и съхраняват по реда на глава трета, раздел І на ЗМИП.
(2) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Когато се установи, че е възможно преодоляване на забраните и ограниченията по реда на ал. 1, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в съответните трети държави да изискват необходимото съгласие от своите клиенти и съответно действителни собственици на своите клиенти до степента, в която законодателството на третата държава го позволява.
(3) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 5 мерки и се установи, че не е възможно преодоляване на забраните и ограниченията по реда на ал. 1, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП предприемат действия или мерки съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/758 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 31 януари 2019 г. по отношение на регулаторните технически стандарти за минималните действия и вида допълнителни мерки, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат с цел ограничаване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в някои трети държави, наричан по-нататък "Делегиран регламент (ЕС) 2019/758".
(4) (отм. - ДВ-21 от 13.03.2020)
(5) (отм. - ДВ-21 от 13.03.2020)
чл. 5. (1) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 3 мерки, за да оценят рисковете, свързани с дейността на своите клонове и дъщерни дружества в съответните трети държави, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от тези клонове и дъщерни дружества да предоставят на годишна база на висшето им ръководство информация, която включва най-малко броя на подадените уведомления за съмнения и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход или за финансиране на тероризъм за определен период, както и обобщени статистически данни за причините за възникналото съмнение и/или узнаване на тези обстоятелства.
(2) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) В допълнение към действията по ал. 1 лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП предприемат действия или мерки съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/758.
чл. 6. (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на посочената в чл. 3, ал. 1, т. 1 мярка поради съществуващи ограничения за достъпа или използването на информация и данни за клиентите или действителните собственици на клиентите за целите на комплексната проверка на клиентите и че рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм не могат да бъдат ограничени чрез прилагането на чл. 3 и 4, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в съответните трети държави:
1. да прекратят деловото взаимоотношение;
2. да откажат извършването на случайната сделка или операция, или
3. да преустановят предлагането на всички или на някои от продуктите или услугите.
чл. 7. (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 мерки и че рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм не могат да бъдат ограничени чрез прилагането на чл. 3 - 5, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества да преустановят предлагането на всички или на определени продукти или услуги съобразно установения риск.
чл. 8. (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1 - 3 и 5 мерки, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП прилагат чл. 4, ал. 3 - 5, чл. 5, ал. 2, чл. 6 и 7 съобразно установения риск.
чл. 9. (1) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 4 мерки, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП осъществяват разширено наблюдение върху дейността на своите клонове и дъщерни дружества в съответните трети държави относно ефективното прилагане на установените на ниво група политики и процедури за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и относно адекватното идентифициране и оценка и ефективното управление на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма от страна на тези клонове и дъщерни дружества, което в зависимост от степента на потенциалния риск може да включва и проверки на място, и извършване на независими одити.
(2) (изм. - ДВ-21 от 13.03.2020) В случаите по ал. 1 лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в съответните трети държави да предоставят на годишна база на висшето им ръководство следната информация:
1. броя на клиентите, по отношение на които е установен по-висок риск;
2. броя на подадените уведомления за съмнения и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, или за финансиране на тероризъм за определен период;
3. обобщени статистически данни за причините, поради които клиентите са класифицирани като високорискови, за обстоятелствата, довели до съмнение или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, или за финансиране на тероризъм.
(3) Резултатите от осъщественото наблюдение по ал. 1 и информацията по ал. 2 се документират и съхраняват по реда на глава трета, раздел І на ЗМИП и се предоставят при поискване на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на съответния орган за надзор в определените от тях срокове.
раздел III
Изисквания по отношение на централните звена на контакт на издателите на електронни пари и доставчици на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП
чл. 10. (1) Издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване под форма, различна от клон, и чието централно управление се намира в друга държава членка, създават централни звена за контакт при наличието на едно или повече от изброените условия:
1. ако извършват дейността си на територията на Република България чрез 10 или повече представители;
2. ако общият размер на разпространените и обратно изкупени от представителите им електронни пари, съответно общата стойност на извършените от представителите им за предходната финансова година платежни операции, надвишава 3 000 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
3. ако общият размер на разпространените и обратно изкупени от представителите им електронни пари, съответно общата стойност на извършените от представителите им за една финансова година платежни операции, се очаква да надвиши 3 000 000 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(2) Задължението за създаване на централни звена за контакт възниква и при неизпълнение в определените за това срокове на задължение за предоставяне на Българската народна банка или на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на информация, необходима за установяване наличието или липсата на изпълнен критерий по ал. 1.
(3) За целите на установяване и проверка на наличието на обстоятелствата по ал. 1 и 2 Българската народна банка и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" обменят информация по реда на чл. 87 от ЗМИП.
(4) За целите на установяване и проверка на наличието на обстоятелствата по ал. 1 и 2 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" обменя информация по реда на чл. 90 от ЗМИП и чл. 14 от ЗМФТ с компетентните органи на други държави членки, в които се намира централното управление на издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване под форма, различна от клон. При неизпълнение от страна на тези издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги на искането за предоставяне на информацията в определения за това срок се прилага ал. 2.
чл. 11. (1) Извън случаите по чл. 10 директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания за създаване на централни звена за контакт, когато е установено високо ниво на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, свързан с дейността на представителите на определени категории издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП.
(2) В изключителни случаи и при наличието на установен висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, произтичащ от дейността на представителите на определен издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания за създаване на централно звено за контакт.
(3) При прилагането на ал. 1 и 2 се вземат предвид заключенията на изготвяната от Европейската комисия наднационална оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, заключенията на националната оценка на риска по чл. 95 от ЗМИП, както и други надеждни източници на информация, като се отчитат най-малко следните критерии:
1. рискът, произтичащ от предлаганите продукти, услуги и механизми за доставка;
2. рискът, произтичащ от вида на клиентите;
3. рискът, произтичащ от наличието на повече случайни сделки или операции в сравнение с установени делови взаимоотношения;
4. рискът, произтичащ от държавите и географските зони, в които се предлагат продуктите и услугите.
(4) За целите на ал. 3 надеждни източници на информация могат да са насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз, Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), международни организации с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и насоки, решения или документи, приети от държавни органи и институции с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(5) Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава задължителни указания за създаване на централно звено за контакт и в случаите по чл. 10, ал. 2.
