НАП – ЦУ– Разяснение изх. № **-Ш-** от **.**.****

Вяра Владева
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 10 май 2023 254 уникалност: 91.5%

Правен въпрос

Има ли право работодател да не дава социална придобивка на дадена категория служители, без това да се отразява на данъчното третиране на ваучерите като социален разход, предоставен в натура?

Фактическа Обстановка

Дружество предоставя социална придобивка на всички свои служители под формата на ваучери за храна. Впоследствие дружеството отправя запитване до НАП дали е възможно да изключи от обхвата на социалната придобивка служителите, които не полагат труд повече от един месец, а се намират в отпуск по майчинство, дългосрочен болничен, неплатен отпуск за повече от един месец и т.н., без това да се отрази на данъчното им третиране като социален разход, който е предоставен в натура. Дружеството отбелязва, че счита ваучерите за храна за социална придобивка, чието предназначение е да послужи на служителите да си осигуряват храна, докато са на работа.

Резюме на Разяснение

скрито платено съдържание: 270 думи;

Относими разпоредби

§l, т.34 от ДР на ЗКПО

ОТНОСНО: прилагане на данъчното и осигурително законодателство при предоставяне на ваучери за храна

В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. №**-Ш-**#1/14.11.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:

Дружеството предоставя ваучери за храна на всички свои служители в размер на 95 лв. (деветдесет и пет лева) на месец. С оглед изискването за достъпност на социалните придобивки за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол възникват въпроси, свързани с необходимостта от предоставяне на тази придобивка и на служителите, които са в дългосрочен отпуск (например за бременност и раждане, гледане на дете, болнични над един месец, дългосрочен неплатен отпуск, отпуски за обучение и др. подобни случаи).

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Допустимо ли е ваучерите за храна да не се предоставят на служителите, намиращи се в дългосрочен отпуск (за бременност и раждане, отглеждане на дете, болнични над един месец, неплатен отпуск над един месец, отпуски за обучение и др. подобни случаи), без това да се отразява на третирането им като социални разходи, предоставени в натура, като се вземе предвид, че служителите в дългосрочен отпуск не полагат труд, а предназначението на ваучерите за храна като вид социална придобивка, е служителите да си осигуряват храна, когато са на работа?

2. Независимо от отговора на горния въпрос, допустимо ли е стойността на ваучерите за храна да е различна за различни категории служители, без това да се отразява на третирането им като социални разходи, предоставени в натура, както следва:

(i)        60 лв. месечно за всички служители, които ползват дългосрочен отпуск – за бременност и раждане, отглеждане на дете, поради неработоспособност над един календарен месец, неплатен отпуск над един месец, и др.;

(ii)       95 лв. месечно за всички останали служители?

3. Достатъчно ли е приемането на решение от управителния орган на дружеството, с което да бъде въведено предоставяне на ваучери съгласно описаното във въпроси № 1 (ваучерите за храна да не се предоставят на служителите, намиращи се в дългосрочен отпуск) и № 2 (ваучерите за храна да се предоставят и на служителите, намиращи се в дългосрочен отпуск, но в намален размер), за да са изпълнени условията за третирането им като социални разходи, предоставени в натура?

4.         При положение че и на служителите, които ползват дългосрочен отпуск, се предоставят ваучери на стойност 95 лв. месечно, как следва да се уреди въпросът с удържането и внасянето на дължими осигурителни вноски върху горницата над 60 лв., тъй като тези служители не получават трудово възнаграждение за периода на дългосрочния отпуск?

5.         В допълнение на горния въпрос бихме желали да разберем дали е допустимо дружеството да внася припадащата се на служителя част от осигурителните вноски за времето на дългосрочния отпуск, които да удържи от възнаграждението при завръщането на служителя на работа?

6.         Допустимо ли е за служителите да се внасят осигурителни вноски, докато са в дългосрочен отпуск за бременност и раждане/отглеждане на дете/неработоспособност, и ще бъде ли признато това време за осигурителен стаж, ако за служителя са правени осигурителни вноски?

7.         Представлява ли внасянето на осигурителни вноски за служителите в дългосрочен отпуск самостоятелно основание за прекратяване изплащането на полагащо се обезщетение за бременност и раждане/отглеждане на дете/неработоспособност от държавното обществено осигуряване?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:

скрито платено съдържание: 1438 думи;