I. Съдебната практика на върховните съдилища
В качеството си на върховни съдилища, ВКС и ВАС са последното звено в контролa на съдебните решения в България. ВАС е специализиран съд, създаден за нуждите на административното правораздаване. Той разглежда дела, по които едната от страните е субект на публичното право (държавата, органи на местната власт и др.).
Това е задачата на съдилищата, които гледат делото като първа и въззивна (втора) инстанция.
Осъществявайки тази дейност, ВКС и ВАС, в мотивите на съдебните си решения, тълкуват разпоредбите на нормативните актове, съобразно представените по делото и установени от по-долния съд факти. Чрез това тълкуване върховните съдилища дават отговор на въпроса как трябва да се приложи съответното правило за поведение при наличието на точно тези обстоятелства.
Съдебната практика може да бъде трайна (постоянна) или противоречива.
Тъй като върховните съдилища постановяват окончателното съдебно решение при възникване на правен спор между две лица, във връзка с изпълнение на договор, административен акт и др., именно те определят как да се приложи законът и съответно коя от страните е действала законосъобразно. За страната, която губи делото, остава да приведе поведението си спрямо решението на съда, като най-често тя дължи обезщетение на спечелилата делото страна, както и заплащане на съдебните разноски.
Тълкувателните решения и постановления са задължителни за всички държавни органи, както и тези на местната власт, което по косвен път им придава задължителен характер и за всички граждани и юридически лица. Чрез тях противоречията в тълкуването се преодоляват и се възстановява правната сигурност, която е един от устоите на правовата държава.
В правната доктрина се води спор дали съдебната практика представлява източник на правото. Зад всяка от двете позиции застават авторитетни юристи, като преобладаваща е позицията, че тя не е източник на правото.
II. Защо юристите и данъчните консултанти трябва да са запознати със съдебната практика на ВКС и ВАС?
За да бъде добър един консултант, той трябва да дава такива консултации и съвети, които да имат най-висок коефициент на полезност за нуждите на бизнеса. Това означава, че тези съвети трябва да водят до устойчиво развитие на съответната дейност, да разрешават с максимална точност сложни практически казуси и да създават усещането за сигурност, че взетото от консултирания бизнес решение е правилно.
Реализирайки тази функция, съдилищата утвърждават законосъобразното и правилното приложение на правните норми.
Ако съветващият не е запознат с практиката, той рискува да не съобрази някоя възможност, която нормативната уредба допуска, или да даде подвеждаща консултация.
Професионалното консултиране трябва да води до разрешаване на проблеми по най-бързия, ефикасен и икономичен начин. Даденото становище трябва да минимализира възможността да се стигне до съдебен спор.
III. Заключение
Те са такива, когато дават ясни отговори, които минимализират риска от загуби за бизнеса. Когато консултациите опират до въпроси, свързани с приложимото законодателство, лошите съвети водят най-често до съдебни спорове. Затова консултантът трябва да знае как да избегне от водене на дело, а когато се стигне до такова – то да бъде спечелено.
