Основен принцип, заложен от законодателя в КТ, гласи, че страните по трудовото правоотношение не могат едностранно да го изменят. Това може да стане само по взаимно съгласие между работодателя и служителя, изразено в писмена форма.
Все пак в закона са уредени някои изключения от този принцип, при които работодателят може едностранно да промени мястото на работа на свой служител.
I. Производствена необходимост
Законът дава право на работодателя едностранно да измени характера и мястото на работа при производствена необходимост. Такава е налице при временен недостиг на работна сила за изпълнение на определени важни задачи.
II. Престой
Когато предприятието е в престой, работодателят разполага със същото право, както и при производствената необходимост. То обаче не е ограничено с максимален срок през календарната година. Преместването на мястото на работа трае, докато продължава и престоят.
Правото на работодателя при производствена необходимост или престой се упражнява със заповед, за която не е задължително да бъде издадена в писмена форма. Все пак това е препоръчително с оглед доказването на фактите при евентуален съдебен спор.
III. Командироване
За еднократни командировки с по-голяма продължителност от 30 дни се изисква писмено съгласие на служителя за всеки отделен случай.
В зависимост от това дали командировката е на територията на страната, или на територията на друга държава, правната уредба на командироването е диференцирана в две наредби.
Настоящата статия разглежда случаите, при които работодател има право едностранно да промени мястото на работа на свой служител. Те следва да се различават от изменението на работното място. Това са две понятия с различно значение, като подробно за разликите между тях може да прочетете тук.
