Трудов договор – неплатен отпуск

Георги Димитров
Управляващ съдружник "Обработка на заплати" в Kreston BulMar
актуална версия версия: 17 март 2020 2400 уникалност: 100%

Неплатеният отпуск е време, през което работникът/служителят е освободен от задълженията си по трудово правоотношение, със знанието на работодателя, без трудовото правоотношение да бъде прекъсвано, но и без заплащане.

 

Видове неплатени отпуски

Неплатен отпуск по реда на чл.160 от Кодекс на труда

Работодателят, по искане на работника/служителя, може да разреши ползването на неплатен отпуск. Тук трябва да се обърне внимание, че чл.160, ал.1 от Кодекса на труда предвижда правна възможност за ползването на неплатен отпуск, но той не е субективно право на работника/служителя и ползването му става единствено с разрешение от работодателя. Ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работникът/служителят е ползвал полагащия се платен годишен отпуск. Освен това ползването на неплатен отпуск не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника/служителя.

 

Друг е случаят, по реда на чл.160, ал.2 от КТ, при който законодателят задължава работодателя да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск, до една година, на работник/служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации. Правото на ползване на този отпуск е еднократно и не може да се ползва повторно, включително и при смяна на работодателя. Работодателят е длъжен да освободи работника/служителя, само ако са налице описаните предпоставки, а право на такъв отпуск имат само лицата, за които са изпълнени горепосочените изисквания. За да ползва отпуска по реда на  чл.160, ал.2 от КТ, работникът/служителят трябва да представи на работодателя си молба за ползване, заедно с доказателства, че действително отговаря на изискванията за ползването на този вид отпуск.

 

Неплатеният отпуск се зачита за стаж до 30 работни дни за една календарна година, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, друг закон или нормативен акт на Министерския съвет.

 

Ползване на неплатените отпуски

скрито платено съдържание: 88 думи;