Работната седмица в България е 5-дневна, с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работния ден е 8 часа.
Работникът/служителят и работодателят, при сключване или промяна на трудовия договор, могат да договарят работа и за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В този случаи отделно се уговарят продължителността и разпределението на работното време.
Средната продължителност на работното време, ако дейността се осъществява през нощта, за 5-дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работата за дейности, извършвани през нощта, е 7 часа.
Работното време се отчита в работни дни (подневно), за всеки ден. Работодателят може да наложи и сумирано изчисляване на работното време ( СИРВ) – по седмици, месеци или друг календарен период, който обаче не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Максималната продължителност на работната смяна, при сумирано изчисляване на работното време, е 12 часа, а продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. За работници/служители с намалено работно време смяната при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време.
Полагане на нощен труд
За нощен се счита трудът, полаган между 22:00 ч. и 06:00 ч., а за работници/служители, ненавършили 16-годишна възраст – между 20:00 ч. и 06:00 ч. Кодексът на труда въвежда изрична забрана за полагане на нощен труд от лица: ненавършили 18 години; бременни работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро.
От това могат да се изведат най-малко два извода. Първо, забранено е работници до 16-годишна възраст да работят след 20:00 ч. И второ, на работниците на възраст между 16 и 18 години е разрешено да работят най-късно до 22:00 ч.
Извънреден труд
Работата над нормалната продължителност на работното време, уговорена в трудовия договор, която работниците извършват по нареждане или със знанието, но без противопоставянето на работодателя, се счита за извънреден труд.
Полагането на извънреден труд е забранено, освен в случаите, посочени в чл.144 от Кодекса на труда, а именно:
1. За извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
6. За извършване на усилена сезонна работа.
Платен годишен отпуск
Всеки работник/служител има право на платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 20 работни дни за една календарна година. При встъпване в длъжност за първи път, работниците/служителите могат да използват своя платен годишен отпуск след натрупване на минимум 8 месеца трудов стаж. Това изискване е еднократно, т.е. след натрупването на първите 8 месеца трудов стаж в живота си, всеки човек има право да ползва платен годишен отпуск. Няма пречка работодателят да разреши на работника/служителя ползването на платен годишен отпуск преди да е натрупал 8 месеца трудов стаж. Липсата на 8 месеца трудов стаж са основание работодателят да отхвърли молбата на работника/служителя за ползване на платен годишен отпуск, но няма законова пречка ползването да бъде разрешено.
Някои категории работници/служители, в зависимост от спецификата на работа, здравословното им състояние или възрастта, имат право на допълнителен или удължен платен годишен отпуск.
Работниците/служителите с 50% и над 50% трайно намалена трудоспособност имат право на удължен годишен отпуск в размер на не по-малко от 26 работни дни за една календарна година.
Отпуск при временна нетрудоспособност
Работникът/служителят имат право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, при спешна медицинска помощ, за полагане на грижи за болен или на поставен под карантина член на семейството, както и при други случаи, предвидени в законодателството.
Отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните органи. Работникът/служителят е длъжен да уведоми своя работодател в рамките на два работни дни, при констатирано заболяване и издаване на болничен лист. Работодателят няма право да отказва предоставянето на отпуск поради временна нетрудоспособност, като също така е длъжен да заплати на работника или служителя брутното среднодневно възнаграждение за първите три работни дни от отпуска при временна нетрудоспособност, в размер на 70% от средната брутна работна заплата. От четвъртия ден
Отпуск за бременност, раждане и осиновяване
Работничките/служителките имат право на отпуск за бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането (работник/служител, който е баща, има право на 15-дневен отпуск за раждане на дете, считано от датата на изписване на детето от лечебното заведение). След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката/служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст.
Други видове отпуск
Законодателството предвижда и други видове платен и неплатен годишен отпуск, в съответствие с правилата и процедурите, описани в глава 8, раздел 1 от КТ.
