Основни характеристики на преюдицалното запитване

актуална версия версия: 12 март 2020 1473 уникалност: 95.8%

С влизането на България в Европейския съюз правото на съюза стана задължително за българските съдилища и администрация. Затова всеки български гражданин или юридическо лице може да се позовава на правило, произтичащо от съюзния правен ред, в защита на свои права и законни интереси. Нещо повече – ако българското право противоречи на европейското, прилага се европейското право.

I. Пред какви проблеми са изправени националните съдилища, когато прилагат европейското право?

скрито платено съдържание: 92 думи;

Възможността да бъде приложен акт, който въобще не трябва да се приложи, защото противоречи на друг, по-висш акт, както и прилагането на правило, без да е изяснен неговият точен смисъл, би нарушила основния правен принцип, че правото трябва да се прилага по един и същи начин при случаи, които са сходни от фактическа страна.

скрито платено съдържание: 39 думи;

II. Какво представлява преюдициалното запитване?

скрито платено съдържание: 86 думи;

Следователно, когато решава един спор, националният съд е изправен пред задачата да определи дали приложимото европейско право изобщо е валидно и като такова произвежда действие, както и какъв е неговият точен смисъл.

скрито платено съдържание: 49 думи;

След като националният съд получи отговора на въпроса за валидността и смисъла на европейските норми, той, на негова основа, ще разреши спора, повдигнат преди това пред него.

скрито платено съдържание: 65 думи;

Например в областта на ДДС основно значение има Шестата Директива за общата система на ДДС. Няма съмнение, че това е един валиден правен акт, който поражда предвидените в неговите разпоредби правни последици. Поради сложността на материята обаче текстовете на едни и същи разпоредби са станали източник на редица разногласия относно техните правни последици. А щом това е така, ще се наруши принципът за еднакво приложение на правните норми в сходните случаи.

Така по дело C‑153/11 (Клуб, България) СЕС отговаря на въпроса дали когато се придобие имот, който е включен в имуществото на предприятието като дълготраен актив, правото на приспадане на данъчен кредит възниква в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо че имотът не е използван веднага за професионални цели. До запитването към СЕС се е стигнало след като българският съд, който е трябвало да разгледа конкретния спор за признаване на данъчен кредит, е установил, че едни български съдилища са смятали, че право на приспадане възниква при закупуването на имота, докато други – че за да упражни правото на приспадане, лицето трябва да докаже, че имотът вече е използван за целите на икономическата дейност на лицето. Тук е налице очевидно противоречие, породено от нееднозначно тълкуване.

скрито платено съдържание: 40 думи;

За националния съд остава да прецени, съобразно конкретните факти по случая, дали става дума за такова придобиване като описаното от СЕС и да постанови крайно решение, в което да признае или откаже правото на приспадане.

скрито платено съдържание: 46 думи;

III. Кой може да отправи преюдициално запитване?

скрито платено съдържание: 24 думи;

Възможно е запитване да отправи и организация, която е извън съдебната система, но тя трябва да отговаря на редица условия.

скрито платено съдържание: 30 думи;

Въпреки това обаче правната теория приема, че и по-долните съдилища също са задължени да отправят запитване, тъй като няма как да бъде решено едно дело, ако в същото време са налице съмнения по ключови въпроси за неговия изход.

Страните по делото могат да поискат националният съд, който гледа спора между тях, да отправи преюдициално запитване до СЕС, но решението за това е в неговите ръце – той трябва да прецени дали са налице предпоставките за това. Важи и обратното – дори страните по делото да не са отправили такова искане, налице ли са предпоставките, съдът е длъжен да отправи запитване.

IV. Кога националният съд може да не отправи преюдициално запитване?

скрито платено съдържание: 45 думи;

СЕС може да откаже даването на заключение и когато поставеният му въпрос няма никаква връзка със спора, който е повдигнат пред националния съд. Въпросите също така не могат да имат изцяло хипотетичен (теоретичен) характер. Правният и фактически контекст на спора пред националния съд трябва да бъде достатъчно ясно формулиран от него.

V. Как преюдициалните запитвания влияят на националния правен ред?

Практическите последици от преюдициалните заключения на СЕС са по-широки от това, че съдът, който е отправил запитването, ще получи отговор на въпрос, който е от значение за решаването на конкретен спор, повдигнат пред него.

скрито платено съдържание: 52 думи;

VI. Заключение

Преюдициалното запитване е важен механизъм за защита на правата на гражданите и юридическите лица, който често е способствал за преобръщането на неправомерни и несправедливи национални практики, породени от неточно тълкуване на европейското право. Съдилищата са задължени да отправят такива запитвания, когато са налице условията за това. Значението им е толкова съществено, че Европейският съд по правата на човека е определил немотивирания отказ да се отправи такова запитване за нарушение на основното човешко право на справедлив съдебен процес.