Кодекс за социалното осигуряване (КСО)

Георги Димитров
Управляващ съдружник обработка на заплати в Kreston BulMar
актуална версия версия: 17 март 2020 286 уникалност: 100%

 

1. Възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването

Полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). Упражняването на съответната трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от ДОО социални рискове. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. 

Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж – независимо че дейността, за която е възникнало, не е прекратена. По този начин е въведено ясно разграничаване на моментите на прекратяване и на прекъсване на осигуряването.

Основанието за осигуряване настъпва със започване извършването на трудова дейност. В зависимост от основанието, на което се полага труд, осигуряването възниква от деня на започването на работата по съответното правоотношение (трудово, безтрудово, служебно, възникнало в резултат на избор или на основание специален закон и др.).

 

скрито платено съдържание: 53 думи;

 

2. Осигурени лица

Осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и за следните периоди:

скрито платено съдържание: 105 думи;

 

Задължителните условия, на които трябва да отговаря едно лице, за да се счита за осигурено, са:

скрито платено съдържание: 129 думи;

 

Кръг на осигурените лица – в зависимост от покритите осигурени социални рискове, лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване, попадат в една от следните групи:

  • Осигурени за всички рискове – това са всички работници/служители, назначени на трудов договор, независимо от основанието за сключването му, както и изпълнителите по договор за управление и контрол. Тук попадат още и:
  • скрито платено съдържание: 111 думи;
  • Осигурените за всички рискове, без фонд „Безработица” – това са лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, за които в съответната програма е предвидено, че не се осигуряват за безработица. Тук попадат и Членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
  • Осигурени само във фонд „Пенсии” – това са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, когато работят по т.нар. граждански договор: договор за изработка (чл.258 от ЗЗД); по договор за поръчка (чл.280 от ЗЗД) и други. Страни по такива договори са възложител/доверител и изпълнител/довереник. За периода на договора без трудово правоотношение, лицата подлежат на задължително осигуряване. Законодателят ги е разделил в две групи:

скрито платено съдържание: 200 думи;

  • Осигурени само във фонд „Пенсии”, с избор по желание, и във фонд „Общо заболяване и майчинство” – това са т.нар. самоосигуряващи се лица: упражняващите свободна професия, едноличните търговци, собствениците и съдружниците в търговски дружества, земеделските производители и др. А правото си на избор могат да упражнят чрез подаването на декларация образец ОКД-5 в НАП по постоянен адрес, в срок до 31 януари на всяка календарна година;
  • Лица извън обхвата на осигурените лица – това са лицата, на които вече е отпусната пенсия и извършват трудова дейност като самоосигуряващи се лица или като изпълнители по граждански договори. Те вече са придобили качеството пенсионер и могат да продължат да се осигуряват във фонд „Пенсии” само по тяхно изрично желание, което най-често е продиктувано от желание за увеличаване на размера на пенсията.

 

3. Осигурители и самоосигуряващи се лица

За целите на ДОО, разграничението между осигурител и самоосигуряващ е направено в зависимост от това дали даден субект е задължен по КСО да внася вноски за себе си или за други лица.

 

Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Изключени от кръга на лицата, които могат да придобият качеството осигурител, са например клоновете и поделенията на юридическите лица. Задължен е по силата на закона да внася осигурителни вноски за други лица. Осигурителни вноски се внасят за осигурени лица, които са винаги физически лица. Задължението касае внасянето на осигурителните вноски, които са за сметка на осигурителя и на тези, които са за сметка на съответните физически лица.

 

скрито платено съдържание: 66 думи;

 

4. Осигурителни вноски

Осигурителната вноска е едно от основните понятия в осигурителното право. Тя представлява парична сума, определена в процент от осигурителния доход, дължима от осигурителя, осигуреното лице и/или самоосигуряващото се лице към фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Законът определя основанието за плащането на тази сума, както и нейния размер. По правило осигурителните вноски са задължителни и са основен източник на приходите в бюджета на ДОО. Предназначението на осигурителните вноски е да осигурят парични средства за осъществяване на целите на общественото осигуряване. Средствата от осигурителните фондове се разходват за изплащане на правоимащите лица на обезщетения, помощи и пенсии, предвидени в КСО при настъпване на осигурени социални рискове. За разлика от данъчните задължения, при задължителните осигурителни вноски има елемент на възмездност – при конкретни предпоставки, осигурените лица получават съответните обезпечения, определени със закона. Вноските за ДОО са публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Размер на осигурителните вноски – при най-разпространената ІІІ-та категория труд, осигурителните вноски се разпределят както следва:

  • скрито платено съдържание: 301 думи;

 

Срокове за внасяне на осигурителните вноски с Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е въведен единен краен срок за внасяне на задължителните осигурителни вноски, който е обвързан с полагане на труда - 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен.

При начисляване и изплащане на допълнителни доходи от трудова дейност след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, осигурителните вноски върху тези доходи се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането им. Допълнителни доходи от трудова дейност могат да бъдат: допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, средства за социални разходи и други, отнасящи се за положен труд за определен минал период от време.

За самоосигуряващите се лица има вноски, които се дължат авансово – внасят се до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Осигурените само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт могат да внесат авансово дължимите месечни осигурителни вноски върху избрания осигурителен доход за определени от тях периоди през календарната година. Имат и окончателна осигурителна вноска, която се внася при срока за подаване на декларацията по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица – до 30 април на следващата година. А в случай че физическото лице открие грешка при определянето на дължимия данък, може еднократно, в срок до 30 септември на следващата година, да коригира годишното си декларация, като в този случай се коригират и окончателните осигурителни вноски.

скрито платено съдържание: 36 думи;

 

5. Осигурителен доход

Осигурителният доход е друго основно понятие в осигурителното право. Легалната му дефиниция е въведена с чл.6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени с наредба, приета на основание чл.6, ал.13 от КСО - Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДВПОВ). Осигурителният доход е месечен доход и е основата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски.  Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва и неначислените възнаграждения (за работниците/служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т.7 и 8 от КСО). Съгласно чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. В чл.3, ал.1 от НЕВДВПОВ са посочени елементите, които определят размера на осигурителния доход. Съгласно тази разпоредба, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл.40, ал.5 от КСО (първите три дни от временната неработоспособност, за които работодателят изплаща по 70% от месечното възнаграждение, считано за месеца, в който е настъпила неработоспособността) и други доходи от трудова дейност на осигурения. Следователно осигурителният доход е доходът от трудовата дейност, осъществявана от осигуреното лице. За да бъде едно възнаграждение/доход елемент на осигурителния доход, то трябва да представлява доход от трудова дейност на осигуреното лице, без значение от основанието, на което е положен трудът. Възнагражденията за използван платен отпуск са елемент на осигурителния доход. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

 

скрито платено съдържание: 68 думи;

 

Минимален месечен размер на осигурителния доход минималният месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се определя за всяка календарна година, посредством приложение, публикувано в закона за бюджета на ДОО за съответната година. Минималният месечен осигурителен доход е в зависимост от съответните групи професии (9 на брой) и основни икономически дейности (99 на брой). По вертикала от 1 до 9 в девет колони са подредени праговете, съответстващи на първата цифра от кода на всяка професия, съгласно структурата на националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД-2011), а по хоризонтала – в 99 реда са подредени същите прагове, но съобразно икономическата дейност на осигурителя, съгласно класификацията на икономическите дейности (КИД-2008).

 

Самоосигуряващите се лица също имат минимален месечен размер на осигурителния си доход. За 2020 г. той е в размер на 610 лв. Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители е 420 лв. Съгласно чл.4, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността.

 

скрито платено съдържание: 204 думи;

 

Поредност на доходите когато осигуреният получава доходи на различни основания. Осигурителните вноски се внасят върху сбора от доходите от дейности по чл.4 от КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в следната последователност:

- Осигурителен доход от дейности по трудови и приравнени на тях правоотношения;

-  Доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

-  Осигурителен доход в качеството на самоосигуряващо се лице – като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани  и тютюнопроизводители;

- Осигурителен доход за работа без трудово правоотношение.

 

Доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, са определени в чл.1, ал.8 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Най-често срещаните от тях са:

  • скрито платено съдържание: 307 думи;

 

6. Осигурителни обезщетения

Българското държавно обществено осигуряване (ДОО) осигурява защита срещу основните, значими за обществото, международно признати рискове. Реализирането на осигурен социален риск, по отношение на конкретно осигурено лице, представлява осигурителен случай. Като примери за осигурителни случаи, при които ДОО предоставя осигурителни престации (като се има предвид, че изброяването не е изчерпателно), могат да бъдат посочени временната неработоспособност, инвалидността (трайна неработоспособност) и др., които са настъпили вследствие на реализирането на осигурен социален риск.

Всяко неявяване на работа е вид отпуск. Различните видове отпуски за осигурените лица са регламентирани в Кодекса на труда, а правото на обезщетение през времето на ползването – в Кодекса за социалното осигуряване. Целта на тези обезщетения е да заместят пропуснатото трудово възнаграждение през време на неявяването на работа.

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии за:

скрито платено съдържание: 17 думи;