Какво е вътреобщностна доставка на стоки и какъв е редът за документирането ѝ?

актуална версия версия: 1 август 2022 21286 уникалност: 81.1%

Когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, сключи сделка за продажба на стоки с друго дружество в ЕС, което също е регистрирано за ДДС цели в неговата държава, в общия случай се очаква, че тези стоки напускат България и се потребяват там, където е регистриран клиентът. Заради това българският закон, в унисон с европейската директива, предвижда тези сделки да се третират идентично във всяка държава членка като Вътреобщностни доставки ( ВОД).

I. Какво е ВОД на стоки?

В ЗДДС е предвиден специален раздел, който регламентира вътреобщностните доставки на стоки, които, за да бъдат дефинирани като такива, трябва едновременно да са изпълнени следните условия:

  1. Доставчикът, който ги изпраща, да е регистрирано по ЗДДС лице;
  2. Стоката да тръгва от територията на страната;
  3. Стоката да се транспортира до територия на друга страна членка на ЕС;
  4. Получателят да е данъчно задължено лице или да е данъчно незадължено юридическо лице, което е регистрирано за ДДС цели – да има валиден VAT номер и да го е предоставил на доставчика в България;
  5. За стоките да не се прилага специален режим за облагане (както например за стоки втора употреба);
  6. Стоките да не подлежат на монтаж и инсталация, които задължително да се извършват от доставчика;
  7. Стоките да не се предоставят по време на ресторантьорски или кетъринг услуги, извършвани на борда на кораби, на самолети или на влакове.

II. Кое е специфичното при ВОД?

За доставките, при които са налице условията за ВОД, специфичният режим предвижда, че за разлика от реализация на същите стоки на територията на държавата, където следва да се обложат с 20%, при реализиране на ВОД тези стоки се облагат с нулева ставка. Облагането с нулева ставка следва да се извърши на датата, на която би се извършило и при обикновена доставка на територията на България. Нулевият ДДС следва да се начисли до 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който са били прехвърлени правата върху стоката или други права върху нея. Въпреки че са предоставени 15 дни за извършването на облагането с нулева ставка, ако доставчикът издаде фактурата преди този срок, облагането става на датата на фактурата.

Българският доставчик, който извършва ВОД, е задължен да подаде и VIES-декларация, заедно с останалите отчетни регистри по закона, в срок до 14-о число на месеца, следващ отчетения.

III. Кои са специфичните Вътреобщностни доставки на стоки?

ЗДДС предвижда, че има някои по-екзотични случаи, при които е възможно все още да не са изпълнени всички критерии за ВОД, но ако не бъдат третирани като такива – биха останали необложени и биха породили негативен ефект за държавния бюджет. Поради тази причина ЗДДС изрично регламентира следните правила:

  • Когато от България е изпратено или е транспортирано ново МПС към получател от ЕС – без значение дали лицата са данъчно задължени или незадължени за целите на ДДС, тогава е налице ВОД;
  • скрито платено съдържание: 77 думи;

IV. Кога НЕ е налице ВОД?

Въпреки че дадени доставки е възможно да изпълняват, на пръв поглед, всички критерии за ВОД (като: стоките са изпратени от България, участниците са регистрирани за ДДС цели, стоките са от общ характер и др.), е възможно те все пак да не са ВОД поради едно или друго допълнително обстоятелство. ЗДДС предвижда различно ДДС третиране за следните доставки, които формално изпълняват условията за ВОД:

  • Доставката от посредника до придобиващия в тристранна операция;
  • Дистанционната продажба на стоки под ДДС номера, издаден от страната членка, в която са изпратени;
  • скрито платено съдържание: 25 думи;
  • Изпращането и превоза на стоки от територията на страната до другата страна членка, ако са изпълнени едновременно следните условия:
    • скрито платено съдържание: 42 думи;

V. Документиране на ВОД

ВОД на стоки се документира с предвидените в ЗДДС и правилника данъчни и други документи. Към данъчните документи спадат:

  • Фактура;
  • Известие;
  • Протокол.

Освен че доставчикът има задължение да издаде данъчен документ при наличието на ВОД, както и да подаде VIES-декларация, той следва също така да подсигури и документи за изпращането или превоза на стоките от България до другата страна от ЕС. Това условие се счита за изпълнено, когато придобиващото лице разполага с поне два вида от следните документи:

1. Писмената декларация до продавача за получените стоки до 10-ия ден на месеца, следващ доставката;

2. Документи във връзка с изпращането или превоза на стоките, например:

  • подписана товарителница;
  • коносамент;
  • фактура от превозвача на стоките или такава за въздушен товарен превоз.

3. Застрахователна полица във връзка с изпращането/превоза на стоките;

4. Банкови документи, които доказват заплащането на превоза или изпращането на стоките;

скрито платено съдържание: 39 думи;

VI. Какво се случва, ако доставчик не се снабди с документи, доказващи ВОД?

В случай че български доставчик третира дадена доставка като ВОД, но не успее да се снабди с документи, които категорично да докажат реалността на доставката – в срок до края на месеца, следващ месеца на доставката, се счита, че той не я е документирал, както е предвидено в закона. С цел превенция за бюджета, в тези случаи следва доставчикът да третира извършената доставка като облагаема с 20% и с протокол да начисли и внесе данъка по тази сделка. Протоколът се издава в срок до 15 дни, считано от крайния срок за снабдяване с документите.

Ако доставчикът успее в по-късен период да се снабди документи, необходими за доказване на ВОД, той коригира резултата от превантивно начисленото 20% ДДС – чрез анулиране на протокола, който е издал и декларирал. Анулирането става чрез издаване на нов протокол, до 5 дни след сдобиването с документите.