„Инкотермс“ са условия за продажба на стоки, с които купувачът и продавачът се съгласяват при сключването на международни сделки. Всъщност официалното им наименование на английски език е Incoterms, което е съкратеното наименование на International Commercial Terms (Международни Правила за Търговия). Тези правила и условия са разработени от Международната търговска камара (International Chamber of Commers) и се приемат от правителствата и правните органи по целия свят. Разбирането на правилата „Инкотермс“ може да изглежда сложно, но те са жизненоважна част от международната търговия със стоки. Тези условия и правила ясно посочват кои разходи, рискове и задължения са свързани с купувача и кои – с продавача, както и в кой момент всъщност се осъществява прехвърлянето на собствеността върху стоките.
История на правилата „Инкотермс“.
Благодарение на група индустриалци, финансисти и търговци, решени да донесат икономически просперитет в епохата след Първата световна война, в крайна сметка се основава Международната търговска камара. При липсата на глобална система от правила за управление на търговията, именно тези бизнесмени видели възможността да създадат индустриален стандарт, който по-късно става известен като „Инкотермс“.
1923 година: Първо проучване за търговски термини
След създаването на Международната търговска камара през 1919 г., една от първите ѝ инициативи е била да се улесни международната търговия. В началото на 20-те години световната бизнес организация се заела да разбере търговските условия, с които търговците по света боравели дотогава при международната търговия със стоки. Това било извършено чрез проучване, което се ограничило до шест най-често използвани термина, в само 13 страни. Резултатите от проучването били публикувани през 1923 г., като, вследствие от тях, се наблягало върху различията в тълкуванията на термините.
1928 година: Второ проучване, подобряващо яснотата около термините
За да се проучат установените в първоначалното изследване несъответствия, било проведено второ такова. Този път обхватът бил още по-разширен и изследването, свързано с използването и тълкуването на търговските термини, обхванало повече от 30 държави по света.
1936 година: Глобални насоки за търговците
Въз основа на резултатите от проведените проучвания, била публикувана първата версия на „Инкотермс“ правилата. Тя включвала термините: FAS, FOB, C&F, CIF, Ex Ship и Ex Quay.
1953 година: Възход на железопътния транспорт
Поради продължилата дълго време Втора световна война, допълнителни редакции на „Инкотермс“ правилата не се правили, като те били възобновени отново чак през 50-те години на ХХ век. Първата редакция на „Инкотермс“ била издадена през 1953 г. В нея дебютирали три нови търговски условия, важащи само за неморски транспорт. Новите правила включвали DCP (Deliverd Costs Paid – Доставено, Платени Разходи), FOR (Free on Rail – Франко Железопътен Транспорт) и FOT (Free on Truck – Франко Товарен Автомобил).
1967 година: Поправка на тълкуванията
Международната търговска камара издала третата редакция на „Инкотермс“ правилата през 1967 г., която имала за цел да поправи неправилното тълкуване на предишната версия. Два нови термина били въведени – DAF (Delivery at Frontier – Франко Граница) и DDP (Delivered Duty Paid – Доставено до Местоназначението).
1974 година: Напредък при въздушните пътувания
Повишеното използване на въздушен транспорт породило допълнителна редакция на популярните търговски условия. Това издание включвало новия термин FOB Airport (Free on Board Airport – Франко Летище). То имало за цел да намали объркването около термина FOB (Free On Board – Франко Борд), като обозначи конкретно използваното превозно средство.
1980 година: Разпространение на контейнерния трафик
С разпространението на товарните превози чрез контейнери и новите процеси по документация, дошла и необходимостта от друга редакция. Това издание въвело търговския термин FRC (Free Carrier...Named at Point – Франко Обозначена Точка), който служел за транспорт на стоки, които не били действително получени на кораба, а на приемна точка на брега – като например контейнерен двор.
1990 година: Цялостна ревизия
Петата редакция опростила групата термини „Free Carrier“ чрез заличаване на отделните такива за специфичните видове транспорт (т.е. FOR – Free on Rail, FOT – Free on Truck и FOB – Free on Board). Било счетено за достатъчно вместо тези три термина, да се използва общият термин за тях – FCA (Free Carrier – Франко Превозвача). Другите разпоредби засягали повишеното използване на електронни съобщения в международната търговия.
2000 година: Променени задължения за митническо освобождаване
Разделите за лицензи, разрешения и формалности към термините FAS (Free Alongside Ship – Франко Протежение На Кораба) и DEQ (Delivered Ex Quay – Доставено На Кея) били изменени, за да бъдат съобразени с начина, по който повечето митнически органи разглеждали проблемите със записите на износителите и вносителите.
2010 година: Отразяване на съвременния търговски пейзаж
Версията на „Инкотермс“ от 2010 г. консолидирала D-семейството от правила, като били премахнати термините DAF (Delivery at Frontier – Франко Граница), DES (Delivered Ex Ship – Доставено на Кораб), DEQ (Delivered Ex Quay – Доставено на Кея) и DDU (Delivered Duty Unpaid – Доставено, Мито Неплатено). Били добавени термините DAT (Delivered at Terminal – Доставено на Терминал) и DAP (Delivered at Place – Доставено на Местоназначение). Други модификации включвали по-големи задължения за купувача и продавача да си сътрудничат при споделянето на информация, както и промени, свързани с транзитните продажби на стоки.
2020 година: Последни промени, с поглед към бъдещето
За да върви в крак с непрекъснато развиващия се международен търговски пейзаж, Международната търговска камара беше принудена да актуализира търговските правила и условия от „Инкотермс“ 2010 и да разработи „Инкотермс“ 2020, които да влязат в сила от 1 януари 2020 г.
Важно е да се уточни, че не всички условия се прилагат във всички случаи – някои обхващат само отделни видове транспорт на стоки. За всички видове транспорт (автомобилен, железопътен, въздушен и воден) могат да се използват термините EXW, FCA, CPT, CIP, DAP, DPU и DDP, докато термините FAS, FOB, CFR и CIF могат да се използват само за морски и вътрешно-воден транспорт на стоки.
Последно актуални термини на „Инкотермс“.
EXW (Ex-Works) – ФРАНКО ЗАВОДА – задълженията за продавача са сведени до минимум, той предава стоките на купувача на територията на своето предприятие, завод, фабрика или склад. Всички разходи и рискове, свързани с транспорта на стоките, се поемат от купувача, в т.ч. и изчистването на митническите задължения, ако има такива. Терминът се използва при всякакъв вид транспорт, включително и при смесени такива.
FCA (Free Carrier) – ФРАНКО ПРЕВОЗВАЧА –
FAS (Free Alongside Ship) – ФРАНКО ПРОТЕЖЕНИЕ НА КОРАБА – задължение на продавача е да достави стоките до пристанище, избрано от купувача. Стоките се разполагат по протежение на борда на кораба, на пристанище или баржа, като там се прехвърлят рисковете върху собствеността им. Продавачът е задължен да поеме разходите, свързани с изчистването на всички митнически задължения при износа, ако има такива. Терминът се използва само при морски и вътрешно-воден транспорт.
FOB (Free On Board) – ФРАНКО БОРД –
CFR (Cost and Freight) – СТОЙНОСТ И НАВЛО – задължение на продавача е да достави стоките до пристанище и да ги предаде на борда на кораб, избран от купувача, където се прехвърлят рисковете от собствеността им. Продавачът е задължен да поеме разходите, свързани с изчистването на всички митнически задължения при износа, ако има такива. Продавачът е задължен да сключи договор за превоз на стоките до пристанището на разтоварване, без да поема рисковете по евентуална тяхна загуба или повреда. Продавачът не е задължен да извършва допълнителни разходи, които се дължат на събития, случили се след натоварването на стоките на борда на кораба. Терминът се използва само при морски и вътрешно-воден транспорт.
CIF (Cost Insurance & Freight) – СТОЙНОСТ, ЗАСТРАХОВКА И НАВЛО –
CPT (Carriage Paid To) – ПРЕВОЗ, ПЛАТЕН ДО – задължение за продавача е да предаде стоките на превозвач, избран от купувача, и да заплати всички разходи по транспорта на стоките, извършен от превозвача. Рисковете върху стоките се прехвърлят на купувача още с предаването им на превозвача. Продавачът е задължен да поеме разходите, свързани с изчистването на всички митнически задължения при износа, ако има такива. Терминът се използва при всякакъв вид транспорт, включително и при смесени такива.
CIP (Carriage & Insurance Paid to) – ПРЕВОЗ И ЗАСТРАХОВКА, ПЛАТЕНИ ДО –
DAP (Delivered at Place) – ДОСТАВЕНО НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ –
DPU (Delivered at Place Unloaded) – ДОСТАВЕНО НА МЯСТО И РАЗТОВАРЕНО –
DDP (Delivered Duty Paid) – ДОСТАВЕНО, МИТО ПЛАТЕНО –
