Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на служител – вследствие на професионална болест или трудова злополука

Пламен Стефанов
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуална версия версия: 11 март 2020 669 уникалност: 81.5%

I. Професионална болест и трудова злополука

При имуществената отговорност (по чл.200 от КТ) работодателят е изправен пред предвиденото в закона възстановяване на вреди, породени от настъпването на два социални професионални риска – професионално заболяване и трудова злополука.

            1. Трудова злополука.

В КТ не е дадена легална дефиниция за понятието „трудова злополука“. Именно затова следва да намери приложение дефиницията, дадена в КСО.

Характерни за трудовата злополука са няколко основи признака.

скрито платено съдържание: 56 думи;

Това увреждане трябва да е настъпило „през време и във връзка или по повод на извършваната работа“. Не са изключени и психологически травми.

скрито платено съдържание: 17 думи;

Увреждане, което не е довело до този резултат, съгласно КСО, не представлява трудова злополука.

В разпоредбата, уреждаща трудовата злополука, е регламентирана и група на т.нар. „приравнени трудови злополуки“. В тази група са включени злополуки, които са настъпили през време и във връзка или по повод на извършваната работа, но не съдържат белезите на същинските трудови злополуки. Това са увреждания на здравето на служителя по време на пътя при връщане или отиване от работното място до:

  • мястото на живеене, имащо постоянен характер;
  • скрито платено съдържание: 19 думи;

            2. Професионална болест.

Другият случай, в който работодателят носи имуществена отговорност, е професионалната болест. За нея също няма легална дефиниция в КТ, поради което, както при понятието трудова злополука, следва да се приложат разпоредбите на КСО.

скрито платено съдържание: 23 думи;

Тези условия не могат да бъдат отстранени и трябва да бъдат търпени като „неизбежно зло“ при съвременното научно-техническо състояние на производството и условията на труда.

Професионалните болести могат да бъдат групирани в две категории, според начина им на признаване.

скрито платено съдържание: 77 думи;

II. Неблагоприятни последици от трудовата злополука и професионалната болест

Увреждането на служителя, което причинява неимуществени и имуществени вреди като основание за разглежданата отговорност на работодателя, се изразява в трайно намалена работоспособност, временна неработоспособност или смърт.

            1. Временна неработоспособност.

Временната неработоспособност може да бъде намалена или пълна.

скрито платено съдържание: 53 думи;

Продължителността се определя от експертните медицински органи, съставили експертизата за неработоспособността.

            2. Трайно намалена работоспособност.

скрито платено съдържание: 42 думи;

Датата на настъпването ѝ, както и нейната продължителност, също се определят от ТЕЛК и НЕЛК.

            3. Смърт.

Смъртта слага край на физическото съществуване на служителя. Увреждането, което тя причинява, е на починалия служител, но последиците от това увреждане се поемат от неговите близки.

скрито платено съдържание: 44 думи;

Именно поради тази причина близките на починалия служител имат право на обезщетение.

III. Отговорност на работодателя

В КТ е регламентирано задължение на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия, в които служителите да работят. Неизпълнението на това задължение създава предпоставки за търсене на имуществената отговорност на работодателя.

За разлика от непозволеното увреждане, регламентирано в ЗЗД, отговорността на работодателя (по чл.200 от КТ) е безвиновна.

скрито платено съдържание: 66 думи;

Безвиновната отговорност на работодателя още по-категорично се откроява в разпоредбата (чл.200, ал.2 от КТ), според която работодателят носи имуществена отговорност дори когато трудовата злополука е в резултат на непреодолима сила.

Работодателят отговаря имуществено и за вреди, причинени на служителя при ексцес. Ексцесът представлява последващо усложнение на болестта или влошаване на здравословното състояние на пострадалия от професионална болест или трудова злополука, след като той вече е бил надлежно обезщетен от работодателя.

скрито платено съдържание: 33 думи;

Вредите, за които работодателят отговаря и чиято обезвреда дължи на служителя, са имуществени и морални (неимуществени).

скрито платено съдържание: 33 думи;

Разликата между брутното трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност се дължи за времето от отпускането на пенсията за инвалидност до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Към имуществените се прибавят и моралните вреди, които се изразяват в преживяната мъка, психическата болка и страдания. Размерът на тези вреди се определя от съда, по справедливост.

скрито платено съдържание: 40 думи;

IV. Ограничаване на отговорността на работодателя

Дали обаче работодателят отговаря имуществено винаги и в пълен размер при професионално заболяване или трудова злополука на служител? Краткият отговор на този въпрос е отрицателен, поради което се пораждат въпросите:

  1. В кои случаи работодателят дължи пълно обезщетение и в кои случаи то може да бъде намалено?
  2. Възможно ли е въобще да не се дължи обезщетение?

КТ регламентира известни граници, в рамките на които се намалява имуществената отговорност на работодателя, или тя се изключва изцяло. Така в закона (чл.201, ал.2) се посочва, че имуществената отговорност на работодателя може да бъде намалена, в случай че пострадалият е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност.

скрито платено съдържание: 50 думи;

Най-често става въпрос за неспазване на правилата за безопасност и здравословност на труда. В съдебната практика се поддържа тезата, че небрежността се счита за „груба“ тогава, когато служителят не е положил грижата, която и най-небрежният би положил.

Например:

скрито платено съдържание: 57 думи;

Не е проява на груба небрежност и случай, при който работник стои до необезопасена машина, която внезапно се задвижва и му причинява вреда. Той не е работил с тази машина – просто се е намирал до нея, когато тя се е задвижила и го е наранила.

Важно е да се посочи, че при наличие на груба небрежност размерът на дължимото обезщетение може да бъде намален, но работодателят не може изцяло да бъде освободен от него. Що се отнася до размера на това намаление, той се определя от съда. Колкото повече един служител е допринесъл за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване, т.е. толкова по-голям ще бъде процентът на съпричиняване и следователно – на намаляване на размера, който трябва да заплати работодателят.

КТ изключва имуществената отговорност на работодателя в случаите, когато служителят е увредил здравето си умишлено. Тогава увреждането се счита за желано и постигнато от пострадалия, като тук злополуката дори не може да бъде категоризирана като трудова.

Възниква обаче въпросът дали отговорността на работодателя може да бъде намалена при професионално заболяване.

скрито платено съдържание: 51 думи;