I. Допълнителните парични вноски като „особен“ вид заем
Възможността съдружниците в дружество с ограничена отговорност да правят допълнителни парични вноски е предвидена в ТЗ. По своето същество допълнителните парични вноски представляват форма на вътрешно дружествено финансиране. Това е един особен вид кредитиране, който съдружниците в ООД предоставят на дружеството, когато са налице загуби или е възникнала временна необходимост от парични средства. За сравнение при АД вместо вноски от акционерите за нуждите на финансирането на АД е предвидена възможността същото да емитира облигации. Разликата идва от характера на двете дружества, защото при АД задълженията на акционерите приключват със заплащането на акциите, докато при ООД за съдружниците съществува ангажимент за лично участие в неговото управление и функциониране.
Предоставянето на допълнителни парични вноски от съдружниците на ООД е особен вид кредитиране, защото въпреки приликите с договора за заем, са налице някои съществени различия. Именно поради тези съществени разлики между двата вида финансиране уредбата на договора за заем в ЗЗД не може да се приложи по аналогия и към допълнителните парични вноски.
Кои са съществените разлики?
1. Как възниква задължението за плащане?
2. Специфична цел, за която се използват средствата.
Друга разлика с договора за заем е, че допълнителните парични вноски се отпускат с оглед на специфична цел, а именно – да бъдат покрити загуби или при необходимост от допълнителни парични средства. При договора за заем не е необходимо да е налице специфична цел и такъв може да бъде сключен на всякакво основание.
3. За кого възникват задълженията.
II. Допълнителни характеристики на допълнителните парични вноски
Другите важни характеристики на допълнителните парични вноски са:
- Винаги се отпускат за определен срок. скрито платено съдържание: 37 думи;
- Не се отразяват в капитала на дружеството. скрито платено съдържание: 37 думи;
- Допълнителните парични вноски по правило са съразмерни на дяловете на отделните съдружници. скрито платено съдържание: 76 думи;Ограничения в тези правила могат да се предвидят в дружествения договор.
- Съдружниците могат да решат дали за допълнителните парични вноски ще се дължат лихви, или не.
III. Покриване на загубите и временна необходимост от парични средства
Допълнителните парични вноски се отпускат със специфична цел – да покрият загубите на дружеството или при възникване на временна необходимост от парични средства. Текстът на разпоредбата в тази си част е породил редица спорове, тъй като е написан неясно и дава възможност за различни тълкувания.
В съдебната практика на ВАС и ВКС е възникнало разминаване при тълкуването на разпоредбата за допълнителните парични вноски по Търговския закон.
Противоречието в практиката на двете върховни съдилища следва да бъде разрешено с тълкувателно постановление, по образувано тълкувателно дело.
ВАС не отчита, че към момента на приемането на уредбата в ТЗ ЗКПО не е съществувал, като изначално законодателят не е търсил връзката между необходимостта от парични средства за покриването на претърпените загуби в контекста на данъчното и счетоводното законодателство.
Когато е приет ТЗ, материята на ЗКПО е била регулирана от Указ № 56 за стопанската дейност, който е действал в периода 1989 г. – 01.07.1996 г., когато е влязъл в сила Законът за данъка върху печалбата. Указът е регулирал съотношението на сделки между свързани лица, както и укриването на доход с цел избягване на данъчното облагане, но с оглед датата на неговото приемане – в него не се разглежда проблемът за отпускането на заем от съдружниците към ООД.
IV. Последици от неизпълнението на задължението за допълнителна парична вноска
Когато веднъж е прието решение за отпускане на допълнителни парични вноски, то е задължително за всички съдружници. От тук идва и въпросът какви ще са последиците за съдружник, който откаже да изпълни решението на Общото събрание на дружеството, като не внесе дължимата от него вноска.
За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат две хипотези:
1. Ако съдружникът, който отказва да изпълни задължението за отпускане на вътрешен заем на дружеството, е гласувал против извършването на допълнителни парични вноски.
Дяловете на напускащия съдружник могат да се поемат от останалите съдружници съобразно тяхното решение или да бъде намален капиталът с техния размер (доколкото капиталът няма да спадне под законоустановения минимум).
В случай че не го направи, за него ще са приложими вариантите, изброени в точка 2.
2. Ако съдружникът, който откаже да внесе допълнителната парична вноска, е гласувал за нейното отпускане.
В този случай за съдружника възникват следните негативни последици:
- скрито платено съдържание: 48 думи;
В теорията съществува спор дали изключеният съдружник губи правото си да получи ликвидационен дял, пропорционално на неговия дял от капитала на дружеството.
За да се стигне до изключване, преди това трябва да му бъде даден срок, през който да изпълни задължението си.
V. Данъчни ефекти по ЗКПО
В ЗКПО е уредено, че предоставянето на заеми с лихвен процент, който се отличава от пазарната лихва към деня, в който сделката се сключва, както и предоставянето на безлихвени кредити или друга безвъзмездна финансова помощ, се счита за отклонение от данъчното облагане. Затова служителите на НАП могат да определят данъчната основа да се приеме за такава, каквато би била, ако сделката е сключена по пазарни цени.
Материята за допълнителните парични вноски в ТЗ се явява специална спрямо цитираната уредба в ЗКПО.
