Известните под името „Договори за управление и контрол”, накратко „ ДУК”, са договори за предоставяне на определен резултат от извършена трудова дейност от физическо лице (Управител, Мениджър), по поръчка на юридическо лице (Фирма, Дружество, Компания). ДУК попада в обхвата на облигационното, а не на трудовото право, и се сключва по реда на Търговския закон (ТЗ) във връзка и със Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). ДУК е предназначен за възлагане на управлението от юридическо лице на физическо лице, което да представлява ръководния орган на дружеството както пред работниците, служителите и контрагентите, на които се обосновава дейността на дружеството, така и пред останалия външен свят, изразяваща се в клиентите и партньорите на дружеството, необходими за реализиране на икономическата му дейност.
Договорът за управление и контрол на търговско дружество е договор, по силата на който довереникът - Управител (мениджър) се задължава да извършва срещу възнаграждение, от името и за сметка на доверителя, действия по управление и представителство на дружеството (Юридическото лице). Действията по управлението и представителството на дружеството имат разнороден характер. Това могат да са както правни, така и фактически действия. Управлението и представителството се извършват в съответствие със закона и с устройствения акт на дружеството. Управителят е длъжен да изпълнява и решенията на общото събрание на дружеството. Разбира се, конкретните функции на управителя зависят от вида на дружеството и от естеството на извършвания от него бизнес. От него се изисква ефективно управление на дружеството, което да доведе до постигане на определени икономически резултати, като например: постигане на определен обем на продажбите, увеличаване на печалбата или намаляване на загубата, разработване на нови пазари и т.н. Постигането на тези резултати може да е заложено в изработена бизнес програма или да се възлага текущо от принципала.
Особеностите на договора за управление и контрол са свързани най-вече с разграничаването му от трудовия договор. При сключването на договора за възлагане на управлението не се прилага Кодексът на труда. В тази връзка, при него липсва основната характеристика на трудовия договор, регламентирана от Кодекса на труда, а именно “длъжност” и характер на “работа”. Освен това, трудовият договор предполага полагане на труд в рамките на установено работно време. Очевидно, за управителя това е неприложимо. Той не може да бъде управител само от 09:00 до 18:00 ч. Стратегическото и оперативно управление, развиването на дейността на предприятието, връзките с клиентите и т.н. не могат да го ангажират само в рамките на работното време, важащо за работниците и служителите в предприятието. Също така, спямо него не се прилагат и основанията за прекратяване на трудовите договори, предвидени в Кодекса на труда. Както вече по-горе бе споменато, при сключването на ДУК не се прилага трудовото законодателство. В тази връзка, лицата, на които се възлагат управлението и контролът на търговски дружества, по време на изпълнение на задълженията по тези договори, нямат право на платен годишен отпуск по смисъла на КТ. Това, разбира се, не пречи в самия договор за управление да бъде заложено право на почивка. Също така, тези лица нямат право на обезщетенията, регламентирани в КТ. Всички обезщетения и допълнителни възнаграждения трябва да бъдат упоменати като клаузи в договора, за да имат правна стойност. В случай че такива плащания не бъдат изплатени доброволно от Възложителя, те могат да се потърсят по съдебен ред – по реда и условията на сключения договор за управление (ако е предвиден такъв ред в договора) или по общия исков ред. Поради това, че ДУК не е приравнен на трудов договор за целите на Кодекса на труда, при сключването му не се попълва трудова книжка на лицата, на които е възложено управлението, и времето не се счита за трудов стаж.
