Пример 17. Обезценка на материални запаси по групи

Предприятие, което се занимава с внос и продажба на електроуреди, прави оценка на нетната реализируема стойност на стоките в склада си в края на отчетния период. Данните са следните:

Вид стока

Налично количество

Отчетна стойност (цена на придобиване) за един брой

(в лв.)

Нетна реализируема стойност за един брой

(в лв.)

Хладилници

200

400

450

Микровълнови фурни

300

200

180

Сушилни

100

1 000

900

На базата на тези данни предприятието определя каква ще бъде балансовата стойност на всяка от групите материални запаси през следващия отчетен период:

Вид стока

Налично количество

Цена на придобиване за един брой (в лв.)

Цена на придобиване за група МЗ (в лв.)

Нетна реализируема стойност за един брой (в лв.)

По-ниската от цената на придобиване и нетната реализируема стойност на група МЗ (в лв.)

Хладилници

200

400

80 000

450

80 000 (200 х 400)

Микровълнови фурни

300

200

60 000

180

54 000 (300 х 180)

Сушилни

100

1 000

100 000

900

90 000 (100 х 900)

Общо:

240 000

224 000

От тези данни става ясно, че предприятието трябва да обезцени наличностите си от микровълнови фурни и сушилни до нетната им реализируема стойност, за да спази изискванията на МСС 2. За останалите две групи стоки отчетната стойност е по-ниска от нетната реализируема стойност, което означава, че няма основание те да бъдат обезценени.

Обезценката ще се отрази счетоводно по следния начин:

Дт| активна сметка „Разходи от последващи оценки на активи” – 16 000 лв.

            Кт| корекционна сметка „Корекции при обезценка на други активи“ – 16 000 лв.

Аналит. Микровълнови фурни – 6 000 лв

Аналит. Сушилни – 10 000 лв.

(§29 от МСС 2)

Виж в контекста на целия сборник