Пример 4. Разпределяне на постоянните общи разходи, в зависимост от производствения капацитет
Ръководството на предприятие е изчислило, че нормалният месечен производствен капацитет е 100 000 единици продукция. Постоянните общи разходи (наем на цеха, амортизация на машините и др.) за март 2019 г. са 200 000 лв.
Поради производствена авария обаче са произведени само 80 000 единици продукция за месец март. Въпреки това, спазвайки предписанията на МСС 2, предприятието използва нормалния капацитет за база за разпределение. По този начин то определя, че за всяка единица продукция се полагат 2 лв. постоянни общи разходи (200 000 лв. / 100 000 ед.). Така само 160 000 лв. от постоянните общи разходи ще се включат в себестойността на продукцията (80 000 ед. х 2 лв./ед.). Останалите 40 000 лв. ще бъдат признати като текущ разход за периода.
През април 2019 г. същото предприятие получава извънредно голям брой поръчки от клиенти, което налага да се увеличи обемът на производството до 125 000 единици продукция (чрез въвеждане на допълнителна смяна). Постоянните общи разходи се запазват на нивото от март – 200 000 лв. В този случай МСС 2 изисква от предприятието да разпредели общите си разходи на база фактическия обем производство. Това означава, че на единица продукция ще се полагат 1,60 лв. постоянни общи разходи (200 000 лв. / 125 000 ед.). По този начин няма да останат общи разходи, които не са включени в себестойността на готовата продукция.
(§13 от МСС 2)
Виж в контекста на целия сборник