Пример 171. Липса на Задължение за Извършване на Корекция за Получени Стоки или Услуги, Които са Използване за Изграждане, Подобрение или Ремонт на Публична Общинска или Държавна Инфраструктура

Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, решава да инвестира в собствен производствен завод на територията на Община Пловдив. Размерът на инвестицията възлиза на окол 10 млн. лв. Заводът ще се намира в близост до магистрала „Тракия“, като разстоянието от изхода на магистралата до новия завод е 10 км. Земята, върху която се разпростира този участък, е общинска собственост. По първоначални изчисления необходимите средства за изграждане на този път са 200 000 лв.             Дружеството ще изгради пътя за собствена сметка, тъй като без него няма да има възможност заводът да функционира. Това изграждане ще бъде безвъзмездно и общината няма да го заплаща на Дружеството.

Съгласно ЗДДС безвъзмездното предоставяне на изградени публични инфраструктурни проекти, които са държавна или общинска собственост, не се счита за доставка. За да е налице такъв тип доставка, трябва да са изпълнени няколко условия едновременно.

• Тази инфраструктура трябва да бъде общинска или държавна собственост;
• Трябва да бъде предоставена безвъзмездно от данъчно задължено лице, като може да се използва както от самото лице, в рамките на неговата независима икономическа дейност, така и от други лица;
• Трябва да отговаря на изискванията за елементи на техническа инфраструктура, които са ясно дефинирани в Закона за устройство на територията.

Ако са изпълнени всички тези условия, Дружеството ще има право на данъчен кредит за извършени разходи – в размер на 40 000 лв. Изискването тук е тези разходи да бъдат част от общите разходи на лицето или да участват във формирането на цената на възмездните облагаеми доставки, които то извършва.

Извършването на безвъзмездно предоставяне на такъв тип инфраструктура (в полза на общината или държавата) не представлява доставка по смисъла на ЗДДС, но представлява едно от изключенията за извършване на корекция на ползван данъчен кредит. Така българското дружество няма да има задължения да коригира ползвания данъчен кредит или да начислява такъв при извършване на доставката.

Дружеството отразява сделката в Дневник покупки за месеца, в който е издадена фактурата, или в някой от следващите 12 месеца, като в колона 10 посочва данъчната основа от 200 000 лв., а в колона 11 посочва ДДС от 40 000 лв.

(§93 от Тематично Резюме) (чл.80, ал.1, т.1 буква “б“ от ЗДДС)