Пример 88. Определяне на Данъчната Основа по Доставка, при Която Има Предоставени Рекламни Материали

Дружество 1, регистрирано по ЗДДС в България, продава строителни материали. С цел да популяризира марката на продуктите си, от май 2019 г. то започва да подарява на своите клиенти флаш памет, брандирана с логото му. Покупната цена за една бройка на тези флаш памети е 15 лв. На 19.05.2019 г. Дружество 1 извършва доставка на лепило за плочки на Дружество 2, също регистрирано по ЗДДС. Цената на плочките 1 800 лв. без ДДС. Освен доставените плочки, във фактурата Дружество 1 записва и флаш паметта, която е предоставена на Дружество 2.

Дружество 1 извършва облагаеми доставки, което означава, че то следва да начислява ДДС при своите продажби. Във фактурата, която то е издало към Дружество 2, следва да начисли данък само върху стойността на плочките – 1 800 лв. Дружество 1 не следва да увеличава данъчната основа по доставката със стойността на подарената флаш памет – тъй като, съгласно ЗДДС, когато имаме доставка на стоки, който не са свързани с предмета на основната доставка, тези стоки не следва да се третират като търговска отстъпка. ЗДДС разглежда това подаряване като безвъзмездна доставка на рекламни материали, тъй като флаш паметта е брандирана. Понеже покупната цена на тази памет е под 30 лв., то Дружество 1 няма задължение да начисля данък, но ако стойността ѝ беше над 30 лв., въпреки че се извършва с рекламна цел, тази доставка щеше подлежи на облагане с ДДС.

Продавачът отразява сделката в Дневник продажби за месеца, в който е издал фактурата, като в колона 11 посочва данъчната основа от 1 800 лв., а в колона 12 посочва ДДС от 360 лв.

(§39 от Тематично Резюме) (чл.**, ал.*, т.* от ЗДДС / чл.**, ал.* и ал.* от ППЗДДС)