Пример 85. Определяне на Данъчна Основа при Доставка

Дружество 1, регистрирано по ЗДДС в България, ползва телекомуникационни услуги, предоставени от Дружество 2, също регистрирано по ЗДДС. На 17.08.2019 г. Дружество 2 издава фактура за ползваните услуги от Дружество 1 през предходния месец – на стойност 150 лв. без ДДС. Съгласно договора, сключен между двете дружества, в случай че Дружество 1 има просрочени задължения, то ще му бъдат начислени лихви за забава. Към 17.08.2019 г. Дружество 1 има две неплатени фактури на обща стойност от 360 лв., за което Дружество 2 начислява 17 лв. лихва.

Съгласно ЗДДС данъчната основа представлява сумата, върху която следва да се начисли дължимият данък, в случай че доставката е облагаема. Сама по себе си данъчната основа включва всичко, което е дължимо или е платено на доставчика във връзка с предоставената доставка на стока или услуга. При определянето на данъчната основа не се включват лихвите и неустойките, които имат обезщетителен характер. В конкретния случай данъчната основа е 150 лв. Следователно при издаването на фактурата Дружество 2 следва да начисли ДДС само върху сумата от 150 лв., или иначе казано – размерът на дължимия данък ще е 30 лв.

Купувачът отразява сделката в Дневник покупки за месеца, в който е издадена фактурата, или в някой от следващите 12 месеца, като в колона 10 посочва данъчната основа от 150 лв., в колона 11 посочва ДДС от 30 лв., а в колона 9 – размера на начислената лихва от 17 лв.

 (§39 от Тематично Резюме) (чл.**, ал.* и ал.* от ЗДДС)