Пример 62. Място на Изпълнение при Доставка на Услуга, Свързана с Недвижим Имот
Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България, изпраща свой служител на командировка в Кьолн (Германия) за 4 дни. След приключване на бизнес конференцията служителят се прибира в България и предоставя на счетоводителите протокол за самолетни билети, издаден от туроператора, и фактура за хотелско настаняване от хотела (също регистриран за целите на ДДС в Германия), където е нощувал. Получател на фактурата за хотелските нощувки е българското дружество. Цената за 4-те нощувки е 720 лв., като в нея има и начислен ДДС.
Хотелските нощувки сами по себе си представляват предоставяне на услуга – нощувка. Въпреки че както доставчикът (немският хотел), така и получателят по тази доставка (българското дружество) са регистрирани за целите на ДДС, тук не може да се приложи общата разпоредба на закона за определяне на място на изпълнение на доставката. ЗДДС регламентира изключения от общото правило за определяне на място на изпълнение. Когато предоставяната услуга е свързана с недвижим имот (в случая хотел), то мястото на изпълнение не е мястото, където е установен получателят на доставката, а там, където физически се намира този недвижим имот – в случая в Кьолн (Германия). Поради тази причина немският доставчик, при издаването на фактурата, начислява дължимия ДДС в размер на 19% (общата ДДС ставка за Германия). За получената доставка българското дружество няма право на данъчен кредит, тъй като мястото на изпълнение не е на територията на страната. Поради тази причина то няма задължение да издава Протокол за самоначисление. Българското дружество няма задължение да отразява получената фактура от немския хотел в Дневник покупки.
Купувачът може да отрази сделката в Дневник покупки за месеца, в който е издадена фактурата, или в някой от следващите 12 месеца, като в колона 9 посочва данъчната основа и начисления ДДС в размер на 720 лв.
(§32 от Тематично Резюме) (чл.**, ал.*, т.* от ЗДДС)
Виж в контекста на целия сборник