Пример 36. Дистанционна Продажба на Стоки

Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България, планира да продава чрез електронен магазин калъфи за мобилни телефони. Основните клиенти на Дружеството ще са физически лица от Испания. Стойността на един калъф е 20 лв. без ДДС. На 17.08.2019 г. Дружеството продава 2 калъфа – общо за 40 лв. без ДДС. Самите стоки ще пътуват от Пловдив (България), където се намира складът на Дружеството, до различни градове в Испания.

Съгласно ЗДДС, за да е налице дистанционна продажба на стоки, трябва да са изпълнени няколко условия едновременно:

1) Доставчикът на стоките да е регистриран за целите на ДДС в държава, различна от тази, където ще приключва транспортът;

2) Получател по доставката трябва да е данъчно незадължено лице;

3) Стоките трябва да се транспортират от или за сметка на доставчика от държава членка, различна от държавата, в която ще приключи транспортът.

Възможно е да не е налице дистанционна продажба на стоки, въпреки че тези три условия са изпълнени – ако стоките, които са обект на доставката, представляват нови превозни средства, или ако подлежат на монтиране или инсталиране, или ако са произведения на изкуството, предмети за колекции и др.

В конкретния пример е налице дистанционна продажба. Данъкът винаги се начислява от доставчика по доставката, по данъчна ставка на страната, където е мястото на изпълнение на самата доставка. Съгласно ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, където е установен доставчикът – в случай че през текущата или през предходната година не е извършил доставки на обща стойност, която да е надвишила прага за регистрация в тази друга държава членка. За Испания този праг е левовата равностойност на 35 000 евро. Преди да достигне този праг, Дружеството ще издава фактура и в нея ще начислява 20% ДДС. Когато обаче надхвърли прага от 35 000 евро по доставки тип дистанционни продажби, мястото на изпълнение ще бъде вече в Испания и за Дружеството от България ще възникне задължение да се регистрира за целите на ДДС там. То ще трябва да издава фактури и да начислява ДДС съобразно испанското законодателство. Документирането на тези доставки ще става вече на базата на действащите закони в Испания. Фактурите, които издава, следва да бъдат отразени и в Дневник продажби в България, както и в Справка-декларацията.

Когато мястото на изпълнение е в България, продавачът отразява сделката в Дневник продажби за месеца, в който е издал фактурата, като в колона 11 посочва данъчната основа от 40 лв., а в колона 12 посочва ДДС от 8 лв.

Когато мястото на изпълнение е в Испания, продавачът отразява сделката в Дневник продажби за месеца, в който е издал фактурата, като в колона 23 посочва само данъчната основа от 40 лв. и не начислява ДДС.

(§16 от Тематично Резюме) (чл.** от ЗДДС)