ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 11 май 2020 726 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Къде е центърът на жизнените интереси на канадски гражданин с български произход, който пребивава в България?

Фактическа Обстановка

Физическо лице, канадски гражданин от български произход, се мести да живее за постоянно в България през 2012 г. За периода 2007-2011 г. лицето не е подавало годишни данъчни декларации в България, както и не е плащало данъци. НАП извършва проверка и установява, че за 2007-2011 г. лицето е местно за България и е укривало приходи – суми, получавани регулярно от трети лица по банков път. Мотивът на НАП е, че лицето е прекарвало повече от 183 дни в годината в България, извършвало е плащания към различни фирми, както и вноски по сметки и плащания чрез ПОС терминал. НАП допълва, че лицето е придобило имущество, както и че за посочения интервал му се е родило дете в България. НАП твърди, че лицето (като местно за България) има задължение да плати данък върху придобитите доходи в Република България. Лицето обжалва акта на НАП с мотива, че за периода 2007-2011 г. не е местно лице за България, а за Канада, където пребивава постоянно.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 105 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕОДОРА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретар и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ по адм. д. № 5259/2017

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив срещу Решение № 438 от 21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1489/2016 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615001253-091-001/30.10.2015 г., издаден от С. П. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и К. Г. Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в ТД на НАП гр. Пловдив, в потвърдената и изменената му части, с Решение № 337/31.05.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК

Ответникът - С. Х. С. чрез адв. Христев изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецен

и допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебно обжалване пред Административен съд гр. Пловдив е бил горепосоченият РА, с който на С. Х. С. са определени задължения по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ и лихви към тях. След анализ на доказателствата към административната преписка и събраните в съдебното производство първоинстанционният съд е приел, че за периода 2007 - 2011 г. ревизираното лице не е "местно физическо лице" по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Изложил е също така подробни мотиви за липсата на основания по т. 1, 2 и 7 от чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По отношение 2012 г. съдът е изложил мотиви за неправилно изчисляване от приходните органи на паричния поток помесечно, вместо на годишна база, както и неправилно игнориране на представени доказателства за приходи - 12 бр. декларации за изнасяне на парични суми над 10 000 канадски долара, получени суми от майка му и др., които компенсират констатирания "недостиг".

Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно.

В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи.

скрито платено съдържание: 1031 думи;