Съдържание:
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Може ли да се преотстъпи корпоративен данък на земеделски стопанин, който е имал публично задължение към 31 декември, но то е заплатено преди подаването на ГДД?
Фактическа Обстановка
Дружество е регистриран земеделски стопанин, който се възползва от преотстъпване на корпоративен данък в размер на 60% за данъчната печалба от производство на непреработена растителна и земеделска продукция за 2010 г. Дружеството е подало ГДД, но данъчните установяват наличие на публични задължения към декември 2010 г. Дружеството констатира, че публичните задължения са заплатени през февруари на следващата година, преди подаването на ГДД, и следва да бъде преотстъпен корпоративен данък. Дружеството твърди, че условията по ЗКПО противоречат на Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. То сочи още, че наличието на подлежащи на принудително събиране публични задължения може да е основание за отказ на помощта, само ако тези задължения идентифицират земеделския производител като „предприятие в затруднение“. НАП не приема доводите на Дружеството. Издаден е ревизионен акт, който Дружеството обжалва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията БИСЕР ЦВЕТКОВ по адм. д. № ***/****
Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна срещу решение № 2408/16.11.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2325 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000314000626-091-001/31.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводът му е за осъществяване на изключващия правото на данъчно облекчение по чл. 189б ЗКПО юридически факт по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО и за липсата на противоречие на националното със съюзното право при въвеждането на допълнително ограничение за предоставянето на държавната помощ чрез преотстъпване на част от дължимия корпоративен данък. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация "Стили агро" ЕООД, чрез повереника си адв. Амуджиев, в писмен отговор отрича основателността на жалбата.
Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.
След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на "Стили агро" ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер 15 095.81 лева с лихви за забава 968.75 лева, заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период право на преотстъпване на данъка по чл. 189б ЗКПО в размер 15 095.81 лева.
Според органите по приходите за РЛ са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 198б ЗКПО за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ на земеделски стопанин, но не и общото изискване на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, доколкото към 31.12.2010 г. е имало непогасено задължение за ДДС по справка-декларация по ЗДДС № 03001501348/14.12.2010 г. и за закъснителна лихва върху това задължение в размер 268.15 лева, като дължимият ДДС е внесен на 28.02.2011 г.
Възприемайки фактическите установявания на администрацията, първостепенният съд е формирал различни изводи по правото. В първоинстанционното решение е изследвана общностната уредба на държавната помощ за инвестиции в земеделските стопанства, за да се обоснове изключителната компетентност на Съюза да уреди тези обществени отношения. Изключена е съвместимостта със съюзното право на представляващите допълнителни условия за предоставяне на държавната помощ материалноправни пречки по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, доколкото такива условия не са въведени с Регламент /ЕО/ 1857/2006, а и регламентът не делегира права на държавите-членки да въвеждат правила по прилагането му. Съдът е определил като правно значим фактът на липса на започнало принудително изпълнение в контекста на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ДОПК и съпоставката и с чл. 182, ал. 1 ДОПК. Според него преценката за съществуването на публичните задължения по чл. 167, ал. 1 ДОПК следвало да се извърши към момента на подаване на ГДД, тъй като помощта по чл. 189б ЗКПО се отпускала автоматично с подаването на данъчната декларация.