ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № **/****
Правен Въпрос
Може ли да се откаже преотстъпване на корпоративен данък на земеделски стопанин, който не е внесъл задължителни осигурителни вноски за Държавно обществено осигуряване?
Фактическа Обстановка
Лице е регистриран земеделски производител и е декларирало преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г., който е инвестиран в закупуването на сламопреса и силажокомбайн. След направена ревизия за 2008 г. е установено, че лицето е имало задължения за внасяне към ДОО за юли и август 2007 г. Органите по приходите констатират, че лицето не отговаря на условията за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като има публични задължения. От своя страна, лицето твърди, че понятието „задължение”, чийто срок на изпълнение е изтекъл, се различава от понятието „публични задължения“ – тъй като не са образувани производства по принудителни вземания и не е връчена покана за доброволно изпълнение. НАП издава ревизионен акт, който лицето обжалва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № **/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
при секретар Н. Д. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ по адм. д. № **/****
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП против Решение № 406 от 13.11.2015 г., постановено по адм. д. № 645/2015 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000414002080-091- 001/04.06.2015 г., издаден на Производствено-потребителна обслужваща кооперация [ЮЛ] - [населено място], [община] от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в обжалваната част, в която не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. и са установени задължения по ЗКПО - съответно корпоративен данък в размер на 36 833,41 лв. и лихви - 23 818,67 лв. за 2008 г.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [ЮЛ] - [населено място], [община], както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - [ЮЛ] - [населено място], [община], чрез процесуалния си представител адв. Георгиев, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.
С решението си Административен съд /АС/-Велико Търново е отменил РА № Р-04000414002080-091-001/04.06.2015 г., издаден на Производствено-потребителна обслужваща кооперация [ЮЛ] - [населено място], [община] от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 357/24.08.2015 г. на и.д. "Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП., с която е определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. в размер 36 833,41 лв. и лихви върху тази сума в размер на 23 818,67 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че издаденият ревизионният акт е валиден и обоснован, не страда от пороците засягащи неговата форма и процесуална законосъобразност.
