ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

актуално 11 март 2020 355 уникалност: 84.9%

Правен Въпрос

Дължи ли се обезщетение за незаконно уволнение, ако заповедта за уволнение е издадена след като служителят е подал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение?

Фактическа Обстановка

На 29 януари служител подава молба до работодателя си за прекратяване на трудовото си правоотношение по взаимно съгласие. В молбата си служителят посочва, че ако тя не бъде приета, то следва да бъде считана за предизвестие за прекратяване на правоотношението. В молбата не е била посочена датата, на която служителят желае да бъде прекратено правоотношението му. На 3 февруари работодателят потвърждава молбата за прекратяване на правоотношението, като издава заповед, в която се посочва, че то е прекратено на 31 януари. Съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна, защото приема, че между страните не е постигнато съгласие за датата на прекратяване на трудовото правоотношение на служителя. Служителят иска и обезщетение за незаконното си уволнение.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 138 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря А. Б. като изслуша докладваното от съдия П. гр. д. № 1388 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 556 от 4.07.2018 г., по касационната жалба на Контролтест ООД [населено място], представляван от управителите А. и П., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 8463 от 14.12.2017 г. по в.гр. д. № 7321 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 47344 от 24.02.2017 г. по гр. д. № 2106/2016 г. на СРС за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ с признаване за незаконно на уволнението на С. С. С. и присъждане на обезщетение, в размер на 3 120 лв., за периода 1.02.2015 г. - 1.08.2015 г., на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва считано от 24.03.2015 г. и са присъдени разноски. Обжалването е допуснато досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ и възражението за прихващане, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два въпроса: 1. Дали при незаконно уволнение, извършено преди изтичане на срока на отправеното от служителя предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, следва да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и за периода, следващ датата на която срокът на предизвестието е изтекъл и 2. за задължението на съда да разпредели доказателствената тежест между страните и да им укаже за кои от твърдените от тях факти не следва да сочат доказателства. По първият въпрос е констатирана възможност за противоречие на въззивния съд с постановени по чл. 290 ГПК решения № 104 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1833/2009 г. на ІV г.о.и № 180 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 804/2010 г. на ІІІ г.о., а по втория с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.

В съдебно заседание страните не се явяват лично, но касаторът се представлява. Процесуалният му представител поддържа касационната жалба, излага доводите си и представя писмено становище. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в частта досежно иска по чл. 334, ал. 1, т. 3, във вр.с чл. 225, ал. 1 КТ с уважаване на направеното възражение за прихващане. Прави искане за присъждане на дължимите разноски във всички инстанции.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:

Ищецът С. С. е заемал длъжността "Дефектоскопист" в Контролтест ООД. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 62 от 3.02.2015 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Заповедта е издадена във връзка с подадена от него, на 29.01.2015 г., молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, в която изрично е посочил: "В случай, че молбата ми не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ". Върху същата, на 31.01.2015 г., работодателят е поставил резолюция "Да", след което е издадена заповед № 62, надлежно връчена на работника на 3.02.2016 г. Фактът на подаване на молбата от страна на ищеца, датата на входирането й пред работодателя и желанието му за прекратяване на трудовото му правоотношение са установени по делото с гласни доказателства. Показанията на свидетеля Ц., който е бил пряк ръководител на ищеца са, че по време на нощната смяна, на 28 срещу 29.01.2015 г., докато С. С. е изпълнявал трудовите си функции на обект в "Л. Н." Б., лично му е предал молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение, за да я занесе в С., като му е казал, че си търси друга работа. Свидетелят е входирал молбата на С. на 29.01., като на 31.01. е разбрал, че същата е уважена.

При тези данни, въззивният съд е приел прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, поради липса на установено съвпадение на насрещните волеизявления на страните относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В подадената молба от 29.01.2015 г., ищецът не е посочил датата, от която желае да настъпи прекратяването и доколкото се касае до съществен елемент, по който няма постигнато съгласие, работодателят неправомерно, еднолично е определил 31.01.2015 г. като дата за прекратяване на договора. Решаващите мотиви на въззивният съд са, че за да е налице състава на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е необходимо - след като едната страна отправи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, другата не само да вземе отношение по предложението, но и да уведоми за волята си другата страна, в седемдневен срок, като при пропускане на срока, необоримо се презумира липса на приемане. Относно съдържащото се в молбата от 29.01.2015 г. изявление: "в случай, че молбата ми не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1", въззивният съд е счел, че то би могло да "произведе действие, ако работодателят не беше направил изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, независимо от неговата незаконосъобразност". Посочил е, че последващото признаване от съда на незаконосъобразността не може да заличи изявлението на работодателя, поради което "не може да се счита за настъпило друго прекратително основание относно трудовоправната връзка". С тези мотиви е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.с чл. 225, ал. 1 КТ. Отделно е счел за недоказано възражението на работодателя за прихващане с равностойността на работното облекло и средства, които са били предоставени на ищеца и не са върнати от него.

скрито платено съдържание: 1295 думи;