РЕШЕНИЕ № 1257 ОТ 30.01.2019 Г. ПО АДМ. Д. № 1376/2018 Г., VІ ОТД. НА ВАС

актуално 4 юни 2020 63 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Запазва ли се качеството на осигурено лице в периода на незаконно уволнение – за целите на получаване на обезщетения за временна неработоспособност, настъпила по време на незаконното уволнение?

Фактическа Обстановка

Жена е назначена на трудов договор в Дружество. Със заповед, считано от 23.02.2015 г., трудовото ѝ правоотношение е прекратено. На 25.05.2017 г. уволняването е обявено за незаконно от съда. За периода от 23.02.2015 г. до 25.05.2017 г. тя не е била на работа поради незаконното уволнение. Жената ражда на 28.04.2017 г. Към този момент през посочения период не са правени осигурителни вноски от работодателя ѝ. Жената е представила за изплащане на обезщетение болничен лист за времето от 28.04.2017 г. до 08.06.2017 г. НОИ отказва да изплати обезщетението с аргумент, че жената не притежава качеството „осигурено лице“ и не е осигурено за съответния риск. Жената обжалва отказа на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 129 думи;

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСЕН ВАСИЛЕВ

СИБИЛА СИМЕОНОВА

при секретар и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията СИБИЛА СИМЕОНОВА по адм. д. № ****/****

Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град срещу решение № 7812/15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 8764/2017 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено решение № 1040-21-266/30.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО за потвърждаване на разпореждане № О-21-999-00-0000339710/30.05.2017 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ - София град за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Изложените в жалбата възражения навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника по касация на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът - В. Х. З., чрез процесуален представител адв. Въльовска, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 1040-21-266/30.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е потвърдено разпореждане № О-21-999-00-0000339710/30.05.2017 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на В. З. й е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по удостоверение, приложение № 9 към болничен лист № 0169909, Серия Е-2017 за времето от 28.04.2017 г. до 08.06.2017 г. за временна неработоспособност, тъй като лицето не е осигурено за съответния риск.

С оглед преценката относно наличието на качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО на жалбоподателката, към датата на настъпване на осигурителния риск бременност и раждане - 07.03.2017 г., първоинстанционният съд извежда, че приложимата в случая разпоредба е тази на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО. Предвид обстоятелството, че уволнението на В. З. е отменено от СГС като незаконно, решаващият съд намира, че неговите последици следва да бъдат заличени. Обоснован е извод, съобразно който следва да се приеме, че към датата на настъпване на осигурителния риск, лицето е ползвало надлежно разрешен отпуск поради временна неработоспособност. След анализ на относимата правна уредба, първоинстанционният съд намира, че времето на този отпуск се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, а съгласно определението по § 1, т. 3 ДР КСО осигуряването на лицето продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО. Изведено е, че един от периодите, регламентирани в тази разпоредба, е времето на платен отпуск за временна неработоспособност, какъвто е ползвала жалбоподателката към датата на настъпване на осигурителния риск.

скрито платено съдържание: 1163 думи;