ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Закани и обиди към ръководител в предприятие представляват ли „злоупотреба с доверието и накърняване на доброто име на работодателя“ като основание за уволнение?
Фактическа Обстановка
Машинист нахлува в кабината на ръководител на движението и му отправя закани и обиди, както и посяга да го удари. Служителят е уволнен на основание „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име“. Той оспорва законността на уволнението.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: С. Ч.
Членове: А. Ц.
Ф. В.
изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 4280/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 320/23.07.2018 г., постановено по в.гр. д. 466/2018 г. по описа на ВТОС, с което е потвърдено решение на Горнооряховски районен съд и са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от И. К. К. срещу "Поделение за товарни превози" Горна Оряховица. Основанието за допускане е чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- поради противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: "Нарушаването на етичните правила спрямо друг работник представлява ли злоупотреба с доверието и/или уронване на доброто име на предприятието?", "Длъжен ли е съдът да следи дали дисциплинарното наказание съответства по тежест на извършените нарушения, без да има оплакване от работника за нарушение на чл. 189 КТ?"
Работодателят "Поделение за товарни превози" Горна Оряховица обжалва въззивното решение с доводи, че е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил изложил собствени мотиви за фактическите и правни изводи, които е направил (нарушение на чл. 272 ГПК), уволнението било отменено като незаконно поради липса на тежко нарушение на дисциплината (чл. 189 КТ), а такова фактическо обстоятелство за незаконност на уволнението, не е било въведено с исковата молба (съществено нарушение на съдопроизводствените правила), не били обсъдени противоречията в показанията между св. С. и св. Б. от една страна и св. Г., св. Н. и св. А. от друга, относно причината за спиране на влака на неразрешено място и опитът за саморазправа на уволнения И. К. с ръководител движение, първо лице (касационното основание е за необоснованост), неправилно били тълкувани понятията "злоупотреба с доверие" и "накърняване доброто име на предприятието" (нарушение на материалния закон чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 187, т. 8 КТ). Касаторът иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете, предявени от И. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ.
В срока за отговор ищецът е възразил срещу касационната жалба с доводи, че решението е правилно.
По първия поставен въпрос, ВКС, състав на ІІІ ГО намира следното: "злоупотреба с доверието" по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е вид нарушение на трудовата дисциплина, следователно е действие или бездействие, което причинява неизпълнение на трудово задължение (чл. 186 КТ). Отличителният признак на понятието е, че работникът или служителят е извършил деянието недобросъвестно, тъй като трудовият договор е сключен с оглед личността му, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнението на задълженията (чл. 8, ал. 1 КТ). Недобросъвестното поведение в гражданското право е умишлено виновно поведение, поради което в конкретния случай то представлява умишлено неизпълнение на трудово задължение. Работникът или служителят знае, че може да не изпълни задължението си, но иска или допуска противоправния резултат (поведение при пряк или евентуален умисъл). Разграничителният критерий също така е, че работникът или служителят не желае да положи дължимата грижа (той е недобросъвестен). Не е необходимо настъпването на вреди за осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда такъв елемент (юридически факт), но този факт е от значение за преценка на тежестта на нарушението, съгласно чл. 189 КТ. Следователно злоупотребата с доверие в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ представлява умишлено (при пряк или евентуален умисъл) неизпълнение на трудово задължение.
"Уронването на доброто име" по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ също представлява нарушение на трудовата дисциплина, откъдето е деяние (действие или бездействие), което причинява неизпълнение на трудово задължение (чл. 186 КТ). Отличителният признак на понятието тук е узнаването на неизпълнението от трети лица (включително други работници или служители), което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. Формата на вината е без значение за този случай на виновно неизпълнение, но има значение, когато се прилага чл. 189 КТ.
Доколкото злоупотребата с доверие и уронването на доброто име представляват правна квалификация на поведение, което причинява неизпълнение на трудово задължение, то е възможно с едно деяние (действие или бездействие) да се осъществят едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронването на доброто име на предприятието. Затова, когато работникът или служителят умишлено не е изпълнил етичните правила и норми, този факт е станал достояние на трети лица, включително други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес, то тогава ще е налице едновременно злоупотреба с доверие и уронване доброто име на работодателя.
