ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 19 май 2020 1173 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Кога следва да се подадат възражения от работодателя при провеждане на разследване за установяване на трудова злополука?

Фактическа Обстановка

Работник отива на работа по обичайния си път, със собствения си лек автомобил. По пътя става инцидент и работникът загива. Предвид факта, че той е отивал на работа, и то по обичайния си път, злополуката е квалифицирана като „трудова”. Работодателят обжалва процедурата, с която злополуката е обявена за трудова – с твърдението, че не са взети предвид всички доказателства при разследването. Също така не са взети предвид бележките под съставения протокол от двете лица, участвали в комисията, а именно представител на работодателя и представител на работниците в Дружеството. И двете лица, под поставените подписи в протокола, са оставили бележки, че не са участвали в разследването и не са им дадени обяснения при съставяне на протокола. Работодателят твърди, че предвид нарушение на процедурните правила в разследването не е отчетен фактът, че лицето само е причинило смъртта си – чрез неправилна маневра.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 148 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АТАНАСКА ДИШЕВА

ТОДОР ТОДОРОВ

при секретар и с участието на прокурора И. В. изслуша докладваното от съдията АТАНАСКА ДИШЕВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "З С Гард Бургас" ООД - гр. Бургас, представлявано от управителя П. А. И., против решение № 1708/13.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1995/2014 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РД-117/01.09.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 59/04.08.2014 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ за признаване на трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО. Касационният жалбоподател поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, че съдът неправилно е приел, че административният орган при извършване на разследването по чл. 9 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки /НУРРОТЗ/ не е допуснал процесуални нарушения или че допуснатите такива не са съществени; че необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че са установени всички елементи на фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО; че не е извършено самостоятелно и пълно разследване на злополуката, като административният орган се е позовал на данни, събрани в наказателното производство; че не са обсъдени задълбочено всички доводи в жалбата пред първата инстанция, не е обсъдил в тяхната съвкупност всички доказателства и се е позовал на факти, които не са установени в административното производство. По подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Бургас, не е изразил становище.

Ответникът - Р. Н. Ж. от гр. Средец, не е изразила становища по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда относно наличието на хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО са обосновани и правилни и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отхвърлена жалбата на "З С Гард Бургас" ООД - гр. Бургас против решение № РД-117/01.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 59/04.08.2014 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ гр. Бургас. С разпореждането декларираната от Р. Н. Ж., в качеството й на наследник, злополука с вх. № 59/07.05.2014 г., станала със З. Д. Ж. на 26.07.2013 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО.

За да постанови това решение съдът е приел, че макар злополуката, довела до смъртта на лицето да е настъпила извън работно време, същата е станала по обичайния път при отиване от мястото на живеене до работното място, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и злополуката правилно е приета от административния орган за трудова. Според съда от събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата, около 18,20 часа З. Д. Ж. е тръгнал от дома си в гр. Средец с личния си автомобил за работното си място в с. Дебелт, база "Алтест", където работел като охранител, като се е движел по обичайния път ІІ-79 от гр. Средец за гр. Бургас. По време на пътуването предприел изпреварване, при което се блъснал челно в движещ се в насрещната лента товарен автомобил; вследствие на удара З. Ж. починал. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно производствените правила и за неправилно приложение на закона.

Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните, направените от съда фактически изводи са обосновани, а правните изводи съответстват на приложимия материален закон.

От фактическа страна по делото е установено, че З. Д. Ж. е работил по трудов договор с касационния жалбоподател "З С Гард Бургас" ООД на длъжността "охранител", като изпълнявал основните си задължения на обект "Алтест" в с. Дебелт. В деня на увреждането - 26.07.2013 г., същият е следвало да работи нощна смяна, от 19 часа до 7 часа на следващия ден, по предварително утвърден график. Тръгнал за работа от дома си в гр. Средец около 18,20 часа с личния си автомобил м. "Сеат Толедо", движел се по път ІІ-79 /гр. Средец - посока гр. Бургас/, предприел изпреварване на движещи се в неговата лента два леки автомобила и по време на изпреварването се блъснал челно в движещия се в насрещната лента товарен автомобил; мястото е на около 2 км от гр. Средец. От удара З. Ж. претърпял множество травми на тялото, включително черепно-мозъчна и гръдна, вследствие на които починал. Издаден е акт за смърт 0069/27.07.2013 г., в който за време на смъртта е посочено 18,30 часа, дата - 26.07.2013 г. и място - гр. Средец.

От работодателя "3 С Гард Бургас" ООД е проведено вътрешно разследване по случая, резултатите от което са отразени в протокол от 29.07.2013 г. Прието е, че не са налице данни за трудова злополука, тъй като не е установено смъртта на З. Ж. да е настъпила през време, във връзка или по повод на извършване на работата и/или в интерес на работата и/или дейността на предприятието, както и дали лицето е отивало на работа и дали се е движело по регламентиран, определен от лицето и съгласуван с работодателя маршрут при отиване/връщане от работа.

скрито платено съдържание: 2091 думи;