АпС София - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Може ли да се направи възражение за настъпила „стопанска непоносимост”, когато вече е заведено производство за изплащане на дължими суми по договор?
Фактическа Обстановка
На 24.10.2007 г. е сключен договор, с който Община възлага на Дружество – изпълнител осъществяването на обществен транспорт на пътници по автобусна линия 74. Услугите по договора е следвало да се осъществяват в срок от 8 години, срещу 2,92 лв. без ДДС на километър пробег. Съгласно клауза от договора, цената на километър следва да се променя съгласно размера на инфлацията, обявена от НСИ за предходната година. По този начин е установен механизъм, за да е обективно възнаграждението спрямо икономическата ситуация. Изпълнителят е претендирал за промяна в договора за възнагражденията от 2013 г. нататък, но възложителят твърди, че промяната в сумите не настъпва автоматично, а следва да се постигне споразумение. Изпълнителят претендира за сумите в исково производство, където Общината, която е възложител по договора, се позовава на „стопанска непоносимост“ и иска промяната в цените.
Резюме на Съдебното Решение
АпС София - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО отделение, 11 състав, в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ГРОЗДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. Н.
Т. Т.
при секретаря Д. А., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 973 по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 06.01.2017 г. по т.дело № 707/16 г. СГС, ТО, VІ - 16 състав е осъдил С. О. да заплати на [фирма] С., ЕИК[ ЕИК] сумата 33 259, 18 лева, представляваща незаплатена цена по договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по линия № 74, извършен през месец януари 2013 г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както сумата 11 607, 77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 21.02.13 г. - 28.12.16 г., сумата 1 683, 56 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата 156 640, 01 лева за периода от 21.02.2013 г. до окончателното изплащане на дълга, както и направените по делото разноски в размер на 3 671, 49 лева.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство С. О., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда за дължимост на претендираното възнаграждение, тъй като клаузата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от договора посочва ясно и недвусмислено начина на формиране на цената по същия. Сочи, че спорът между страните по повод неясна клауза е следвало да бъде разрешен чрез нейното тълкуване чрез нейното тълкуване съобразно нормата на чл. 20 от ЗЗД, като съдът установи действителната обща воля на страните, като вземе предвид и останалите договорни клаузи и смисъла на целия договор. В тази връзка излага, че първоинстанционният съд е игнорирал клаузите на чл. 2 и т. 3 от, ал. 3 на чл. 5 от договора, при които индексацията на възнаграждението по договора не настъпва автоматично. Твърди, че клаузата на чл. 5, ал. 3 т. 1 също не са прилага автоматично. Излага, че съобразно клаузата на чл. 43 от договора всички изменения и допълнения в уговорките между страните следва да бъдат обективирани в писмена форма, а разменената кореспонденция сочи на липса на постигнато съгласие за изменение на договора. Твърди, че съдът неправилно не е разгледал своевременно наведеното от него възражение за приложение на чл. 307 от ТЗ спрямо процесните отношения. Поддържа, че клаузата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от договора не предвижда капитализиране на инфлационната надбавка, а единствено нейното прибавяне към базисната цена по договора. Позовава се на наличието на противоречива практика на съдилищата по идентични казуси. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият [фирма] С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора съдържа три отделни хипотези, наличието на всяка от които представлява самостоятелно основание за индексиране на цената по договора, поради което и изводът на съда за наличието на предпоставките за индексиране на цената се явява законосъобразен. Сочи, че съдът е приложил договорната клауза за индексация на цената съобразно правилата на договора, както и че тази уговорка между страните не създава предпоставки за неоснователно обогатяване на превозвача. Излага, че тълкуването на клаузата на чл. 5, ал. 3 от говора обосновава единствено законосъобразния извод за нейното автоматично действие. Твърди, че годишният процент на инфлация за исковия период е положителна величина, което предпоставя и задължение за индексиране на уговореното в договора възнаграждение. Поддържа, че тълкуването на клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора не дава основание да се приеме, че цената следва да бъде индексирана единствено при кумулативното наличие на трите посочени в нея предпоставки. Навежда довод, че съгласно клаузата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от договора индексирането на цената по същия се извършва на база на цената за предходната календарна година. Поддържа, че съдът е разгледал в мотивите си възражението на ответника за приложение нормата на чл. 307 от ТЗ, която е неприложима към процесния казус. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
