ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****

актуално 5 юни 2020 568 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Следва ли направените плащания от работодателя за ваучери за храна за специфични категории служители да се включат към доходите им и да се смятат за облагаем доход?

Фактическа Обстановка

Дружество, чиято основна дейност е охранителна, предоставя ваучери за храна на служителите си. Ваучерите са предоставяни само на определена категория служители. Направена е ревизия на Дружеството и е установен данък от доходи по трудови правоотношения на основание неплатени осигурителни вноски за предоставените ваучери и лихви за забава за периода 2007 – 2011 г., в размер на 2 056 094 лв. Данъкът е начислен с аргумента, че ваучерите не са предоставени на всички служители и не са свързани с дейността на Дружеството, следователно не могат да се приемат за „социален разход”. НАП издава ревизионен акт, който лицето обжалва.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 163 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

СТЕФКА КЕМАЛОВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ***/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 7223 от 21.11.2016 г., постановено по адм. д. № 10385/2013 г. Административен съд - София град, първо отделение, 6- ти състав, е отменил по жалба на "3 С СОТ" – АД - гр. София, ЕИК 175372745, с правоприемник на "ВИП Секюрити" - ЕООД, ревизионен акт № 291200458/08.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители/, в частта за извършените корекции в посока увеличение на финансовия резултат за отделните данъчни периоди от 02.10.2007 г. до 31.12.2011 г. по ЗКПОсъс сумата общо на 1 644 444 лв. за ваучери за храна, предоставени на основание чл. 285 КТ и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г., и съответните на тези корекции установени допълнителни задължения за корпоративен данък за отделните данъчни периоди от 02.10.2007 г. до 31.12.2011 г. по ЗКПО и лихва за забава и в частта на начисления допълнително данък по чл. 42 ЗДДФЛ за 2007 г.,2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. върху отчетените разходи за ваучери за храна, предоставени на основание чл. 285 КТ и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г. за 2007 г.,2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо на стойност 1 644 444 лв. и съответните лихви за забава. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "3 С СОТ" - АД против посочения по-горе ревизионен акт в останалата му обжалвана част и е осъдил Д"ОДОП" - гр. София да заплати на "3 С СОТ" - АД разноски по делото в размер на 400 лв., а "3 С СОТ" - АД да заплати на Д"ОДОП" юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 985 лв.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от "ВИП секюрити" – ЕООД - гр. София,, чрез пълномощника му адв. С. К.. В същата се прави оплакване за неправилност на решението в посочената част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град в обжалваната му отхвърлителна част и да постанови друго такова, с което да прогласи оспорения ревизионен акт за нищожен. Алтернативно прави искане за постановяване на решение, с което ревизионният акт да бъде отменен и в останалата му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град в обжалваната му отхвърлителната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. София. В същата се прави оплакване, че в посочената отменителна част решението на съда е неправилно поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество "ВИП Секюрити" - ЕООД гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни.

С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на "3 С СОТ" - АД - гр. София, ЕИК 175372745, правоприемник на "ВИП Секюрити" - ЕООД, ревизионен акт № 291200458/08.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители/, потвърден с решение № 1672 от 01.10.2013 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. София, в частта за извършените корекции в посока увеличение на финансовия резултат за отделните данъчни периоди от 02.10.2007 г. до 31.12.2011 г. по ЗКПО със сумата общо на 1 644 444 лв. за ваучери за храна, предоставени на основание чл. 285 КТ и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г., и съответните на тези корекции установени допълнителни задължения за корпоративен данък за отделните данъчни периоди от 02.10.2007 г. до 31.12.2011 г. по ЗКПО и лихва за забава и в частта на начисления допълнително данък по чл. 42 ЗДДФЛ за 2007 г.,2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. върху отчетените разходи за ваучери за храна, предоставени на основание чл. 285 КТ и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г. за 2007 г.,2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо на стойност 1 644 444 лв. и съответните лихви за забава, като е отхвърли жалбата в останалата й част. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидена от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По направеното възражение за нищожност на ревизионния акт от жалбоподателя съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като при извършената проверка по административната преписка е установено, че ревизионният акт е подписан от неговия издател. Посочено е, че за ревизирания период дружеството притежава с лицензи за извършване на частна охранителна дейност и предметът му на дейност е в сферата на използване и поддържане на системи за сигурност, лична охрана на физически лица, охрана на имущество, охрана със СОТ и т.н. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че са налице предпоставки за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за съответните години, и определените въз основа на това задължения за корпоративен данък и лихви за забава, съответно данък по чл. 42 ЗДДФЛ и лихви за забава. По т. 1 от мотивите съдът е обсъдил преобразуването на финансовия резултат на дружеството за времето от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. общо със сумата от 2 056 094 лв., произтичаща от непризнати за данъчни цели разходи за предоставени ваучери за храна на работници и служители. На стр. 6 - 7 от мотивите е изложена подробно установената фактическа обстановка по този пункт - установените обстоятелства по време на ревизията, констатациите на ревизиращия орган за преобразуване на финансовия резултат, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съответно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза; описание на представените от задълженото лице писмени доказателства относно предоставяне на ваучери за храна на работници и служители на дружеството; свидетелските показания на разпитаните свидетели К. И. К. и Б. Д. Г.. Решаващият съд е приел, че жалбата на дружеството против тази част на ревизионния акт се явява основателна, мотивите му в тази насока са изложени на стр. 9 - 11 от мотивите, и систематизирани, същите се изразяват в следното: 1. По делото няма спор, че за посочения период 2007 - 2011 г. дружеството е направило разходи за предоставяне на ваучери за храна на определени категории негови служители, като тези по Наредба № 11/21.12.2005 г. са определени от съдебно-счетоводната експертиза в размер на 1 644 444 лв., като разходите са документално обосновани и счетоводно отчетени. 2. Спорният въпрос между страните е налице ли са условия по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството с посочените суми и по-специално дали тези разходи са свързани с дейността на предприятието, каквато е тезата на жалбоподателя, или не са свързани с нея, каквато е тезата на приходния орган. Отговорът на този въпрос предполага изясняване на същността на тези разходи и начина на тяхното данъчно третиране; 3. Разходите за ваучери за храна в посочения размер, представляват разходи по смисъла на чл. 11 ЗКПО - разходи, определени като задължителни с нормативен акт - чл. 285, ал. 1 КТ, които се признават за данъчни цели и не се облагат с данък: 3.1. нормата на чл. 285 КТ разпорежда, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната; на основание тази разпоредба е приета Наредба № 11 от 21.12.2005 г. от Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването, от която съдът е цитирал нормите на чл. 2, 4, 7; 3.2. спецификата на предмета на дейност на дружеството /най-общо охранителна дейност/, представените писмени доказателства /описани на стр.10 от мотивите, горе/, заключението по съдебно-техническата експертиза, обосновават извод, че организацията на труда в дружеството е "специфична" по смисъла на Наредба № 11/21.12.2005 г. - голяма част от работниците работят като физическа охрана на отдалечени обекти, като охранители в специализирани или патрулни автомобили, контролни органи, мониторинг-центрове, на смени при непрекъснат 24-часов режим, нощни смени, на 12-часа, без достъп до заведения за хранене в рамките на работното време и място. Този начин на работа задължава дружеството като работодател да предоставя безплатна храна на работниците и служителите си. 3.3. Неоснователен е доводът на приходния орган, че в случая не са налице кумулативно изброените елементи на фактическия състав по чл. 285, ал. 1 КТ и цитираната наредба за предоставяне на безплатна храна. Въпросните разпоредби формулират две отделни хипотези - за специфичен характер на труда и за специфична организация на труда. 3.4. в случая са спазени и изискванията по чл. 7 от Наредбата за съгласуване със службата по трудова медицина, което е установено от вещото лице по съдебно-техническата експертиза и писмените доказателства по делото. В приложените заповеди /л. 583 делото/ са определени служителите, имащи право на безплатна храна и/или добавки, видът и стойността на храната. Липсата на поименно посочване на служителите не е изискване на Наредбата, и само посочването на длъжностите им може да се разглеждане като достатъчно индивидуализиране. 3.5. не намира подкрепа в закона и доводът на ревизиращия орган, че не всички работещи в предприятието лица имат право на безплатна храна. Съгласно чл. 4, ал. 1 Наредбата, право на безплатна храна и/или добавки имат работниците и служителите, работещи при условията на чл. 2, т.е. работодателят е длъжен да осигурява такава храна по отношение на лицата, работещи при специфична организация на работа, а не на всички лица, работещи в предприятието, както е било процедирано с въпросните ваучери. 3.6. В чл. 6 на Наредбата е отбелязано, че разходите за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба са за сметка на издръжката на предприятието; същите не са социален разход по смисъла на § 1, т. 34 ДР ЗКПОи не подлежат на облагане по реда на чл. 204, т. 2 ЗКПО.

скрито платено съдържание: 3187 думи;