ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № **/****

актуално 19 март 2020 887 уникалност: 88.2%

Правен Въпрос

Временна неработоспособност, причинена от конфликт между работници на работното им място, представлява ли трудова злополука?

Фактическа Обстановка

Физическо лице е наето на пълен работен ден на длъжност „Работник кухня“. На 02.06.2016 г., по време на работната смяна, в работното помещение възниква конфликт и лицето е блъснато от друг член на персонала. Това води до внезапно увреждане на здравето на лицето и настъпване на временна неработоспособност. НОИ извършва проверка и издава разпореждане, с което постановява, че в конкретния случай не става дума за трудова злополука, защото увреждането не е настъпило във връзка с трудовите задължения на лицата и извършването на дейност в полза на работодателя. Лицето обжалва разпореждането на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 94 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № **/****

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТОДОР ТОДОРОВ

РОСЕН ВАСИЛЕВ

при секретар и с участието на прокурора И. В. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № **/****

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Е. Т. Г., чрез процесуален представител, против решение № 31 от 21.11.2016 г. на Административен съд - Русе по адм. д. № 273/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-17-27/28.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 76/23.06.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала с Е. Т. Г. на 02.06.2016 г. не е приета за трудова.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Претендира се присъждане и на сторените пред първата инстанция разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ Русе, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Ответникът - Детска градина "Снежанка", чрез процесуален представител адвокат Иванова, в представен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира се и присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба от Е. Т. Г. срещу решение № 1040-17-27/28.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 76/23.06.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. С потвърденото разпореждане не се приема, че злополуката, станала с Е. Г. на 02.06.2016 г., има характер на трудова. Съдът е разгледал по същество жалбата, като я е приел за неоснователна. От доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, безспорно е установено от фактическа страна, че Е. Г. е в трудови правоотношения с детска градина "Снежанка" гр. Русе въз основа на трудов договор, с който е назначена на длъжност "работник кухня" в детското заведение на пълно работно време - 8 часа. Установено е още, че на 02.06.2016 г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на Е. Г. (след като е била блъсната от Т. Д. - готвачка), довело до настъпване на временна неработоспособност, като злополуката е настъпила в помещение на работодателя, предназначено за използване от кухненския персонал и в рамките на работното време на пострадалата, т.е. по време на работа. С оглед на така установеното от фактическа страна съдът е приел, че остава спорен единствено този елемент от фактическия състав на трудовата злополука, според който внезапното увреждане на здравето следва да е настъпило освен по време, но и във връзка или по повод на извършваната работа или на каквато и да е работа, извършвана в интерес на предприятието. Именно в тази връзка е направен извод, че блъсването от страна на Т. Д. (по повод личностен конфликт) безспорно не е свързано с извършваната работа, нито е по повод на нея. След обсъждане и отхвърляне на доводите на жалбоподателя и при приложението на чл. 55 от КСО съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата, която е отхвърлил.

скрито платено съдържание: 452 думи;