ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Търг. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Възможно ли е да бъде реализирана отговорност за вреди, причинени от управителя, след като е бил освободен от имуществена отговорност с решение на Общо събрание, ако дружеството не е знаело за неосчетоводени действия на управителя?
Фактическа Обстановка
Дружество завежда иск за имуществени вреди в размер на 475 000 лв. срещу освободен от отговорност управител, който е заличен от Търговския регистър. На 26.09.2011 г. управителят се е разпоредил със сума от сметката на Дружеството, без да е имал основание за това. Управителят твърди, че тази операция е станала без негово знание и че документите не са истински. На Дружеството е направена ревизия и е установено разминаване между данните от счетоводството на Дружеството и издадените извлечения по сметка на същото. Според данните от сметката на Дружеството са направени вноски в размер на 88 664,80 лв. към сметка на управителя, като последният отрича този факт. Дружеството е освободило управителя от длъжност, като с това е взето и решение за освобождаването му от отговорност. Дружеството твърди, че това решение е взето без да са били налице факти относно вредоносни действия на управителя, като същите не са били заведени и счетоводно към момента на освобождаването му. Следователно това решение на Дружеството не следва да се взима предвид от съда.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Търг. Дело № ****/****
Образувано е по подадена от „Българска нефтена компания“ ЕООД касационна жалба срещу решение №13/16.01.2018г. по т.д.№319/17г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №117/07.07.17г. по т.д.№166/2016г. на Окръжен съд Плевен, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу бившият му управител Г.П.Г. иск с правно основание чл.145 ТЗ - за заплащане на обезщетение за вреди от управление в размер на 475 000 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушаване на процесуални правила, както и за неговата необоснованост. Твърди се,че противно на приетото от въззивния съд, от приетите по делото доказателства се установява категорично,че е налице вредоносно поведение на ответника, осъществено в качеството му на управител на дружеството, чрез разпореждане без основание със сума от сметката на дружеството в размер на 475 000 лв. Неправилността на обратния извод на съда, според касатора, е резултат от неправилно прилагане на правилата за доказателствената тежест, неправилна преценка на частни документи без установено авторство и неправилно приложение на материалните разпоредби относно освобождаването на управителя от отговорност за причинени от него на управляваното дружество вреди. С касационната жалба е поискано въззивното решение да бъде касирано,а предявеният иск – уважен.
Ответникът Г.П.Г. в писмен отговор е оспорил наличието на сочените от касатора предпоставки за допускането на решението до касационен контрол и основателността на изложените в касационната жалба основания за касирането му.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Възникналият между страните правен спор се основава на твърдяно с исковата молба за извършено на 26.09.2011г. от ответника, в качеството му на управител на дружеството, разпореждане със сума от банковата сметка на дружеството в „Инвестбанк“АД в размер на 475 000 лв. без наличие на основание за това. Ответникът Г. е поддържал становище, че намаляването на авоарите на дружеството с посочената сума е станало без негово знание и участие. Позовал се е на издавани от банката, в която е била разкрита сметката му, месечни извлечения за движението по нея, в които този факт не е отразен.
Първата инстанция е отхвърлила иска срещу Г., възприемайки за установена по делото неговата теза.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивната инстанция е намерила за недоказан твърдения от ищеца факт на извършено от управителя на дружеството разпореждане със сумата. От липсата на категорично заключение на вещото лице-графолог относно автентичността на оспорения от ответника подпис върху платежното нареждане за превода,поради неговата негодност за сравнително изследване, въззивният съд е направил извод /противно на извода на първата инстанция,която на това основание е изключила документа от доказателствения материал/, че оспорването не е успешно проведено от ответника,чиято е тежестта за пълно и главно доказване. Поради това е приел да го кредитира в съвкупност с всички останали доказателства, като частен документ,който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Констатирал е въз основа на събраните по делото доказателства следното: през периода 01.04.11г. – 30.09.15г. дружеството, чрез ответника, като негов управител, е получавало издавани от банката ежемесечни извлечения за движението по сметката си, в които няма отразен превод на сума в размер на 475 000 лв.; към 30.09.11г. в съответното извлечение е отразено салдо, установяващо наличие на тази сума по сметката на дружеството; състоянието на авоарите по извлеченията е в съответствие и с извършваните в дружеството счетоводни записвания по сметка 5039 „Разплащателна сметка в лева „Инвестбанк“АД“; по сметката на посоченото в платежното нареждане като получател на превода „Пауер инженеринг“ЕООД не е постъпвал превод от „Българска нефтена компания“ ЕООД, а такава и не е осчетоводявана в това дружество. При тези данни съдът е отрекъл възможността да бъде направен извод за фактическо извършване на превод на сумата към посочения в платежното момент, независимо от факта, че в последващо издадени от банката след 2015г. /по искане на ответника, след установяване, че по сметката няма средства/ извлечения такава платежна операция фигурира. За да направи този извод съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и на изготвения при извършването на финансова ревизия на дружеството за целия период до 2015г. от АДФИ доклад. От същите е приел за установено наличие на несъответствие между данните от счетоводството на дружеството и последващо издадените извлечения не само за 2011г., но и за 2012г., според които по сметката на дружеството от името на ответника са правени вноски в общ размер 88 664,80 лв., каквито последният отрича да е правил,а обективно първични счетоводни документи за тях липсват в счетоводството на „БНК“ЕООД. Доколкото „Инвестбанк“АД е чуждо за спора лице, съдът е посочил, че „БНК“ЕООД не може да се ползва от доказателствената сила на вписванията в счетоводните й книги, включително по извлеченията, издадени след 2015г. Основавайки се на констатацията за съответствие между извършваните въз основа на първичните счетоводни документи счетоводни записвания у „БНК“ЕООД и данните по издаваните от банката ежемесечно по искане на управителя на дружеството и представени от него пред едноличния собственик на капитала банкови извлечения през периода 2011-2015г., в които данни не фигурира превод на сума в посочения размер, съдът е посочил,че основание за извод,че преводът е извършен по нареждане на управителя, не може да бъде извлечено само от декларацията по ЗМИП, подписана от ответника, тъй като последната сама по себе си не е основание за осъществяването на банковата операция. В допълнение съдът е споделил направения от първата инстанция извод за основателност на правопогасяващото възражение на ответника,че имуществената му отговорност по чл.145 ТЗ не може да бъде реализирана,тъй като с последователни решения на едноличния собственик на капитала на дружеството – Държавата,чрез Министъра на икономиката,енергетиката и туризма,той е освободен от отговорност като управител за 2012г.,2013г. и 2014г. Посочил е, че тези решения имат правопогасяващ ефект, независимо дали фактическият състав на деянието е осъществен.
