ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Вяра Владева
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 17 май 2022 705 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Представлява ли ВОД доставката на стоки, ако доставчикът не разполага с доказателства за извършването на превоза на стоките между държавите членки на ЕС?

Фактическа Обстановка

Българско дружество квалифицира извършените от него доставки на хранителни стоки от България до две гръцки дружества като ВОД. То издава 4 фактури, като по тях начислява ДДС с нулева ставка. При ревизия НАП приема, че доставките са извършени на територията на България, тъй като липсват доказателства за реалното извършване на превоза на стоките от България към Гърция. В предоставените потвърждения от гръцките дружества липсват съществени реквизити. По тази причина НАП не приема потвържденията, издава ревизионен акт и облага доставките с ДДС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 89 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

РЕШЕНИЕ № 8636 ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № 1371/2019 Г., VІІІ ОТД. НА ВАС

Чл. 7 ЗДДС

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ДРАГАНОВА

КРАСИМИРА ЖЕЛЕВА

при секретар и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 1371/2019

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мега бранд" ЕООД, гр. Габрово, подадена чрез адвокат пълномощник, срещу Решение № 556/27.12.2018 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 139 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на дружеството против РА № Р-04000717001025-091-001/07.11.2017 г., в обжалваната и потвърдена с Решение № 19/23.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново част, с която за данъчни периоди м.01.2017 г. и м.02.2017 г. е начислен ДДС в размер на 81 982,80 лева и лихви в размер на 2030,83 лева. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3050,40 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че ревизионният акт е нищожен, издаден от лица без материална компетентност и при допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на ДОПК. Поддържа и доводи за незаконосъобразност на акта в обжалваната му част, посочвайки, че изводите на приходните органи противоречат на разпоредбите от ЗДДС, тъй като неправилно не са приети за извършени декларираните вътреобщностни доставки ( ВОД). Твърди, че във връзка с ВОД са събрани писмени потвърждения и транспортен документ, съгласно изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Позовава се на решения на СЕС по дело С - 273/11 и по дело С-409/04. Касаторът моли чрез пълномощника си за пререшаване на делото и присъждане на направените разноски.

Ответникът - Дирекция "ОДОП" -Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва КЖ с доводи, съдържащи се в писмен отговор, подаден чрез юрк. Ушилова. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение установи, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Мега бранд" ЕООД срещу РА № Р-04000717001025-091-001/07.11.2017 г., в обжалваната и потвърдена с Решение № 19/23.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново част, с която са определени данъчни задължения за ДДС в размер на 81 982,80 лева и лихви в размер на 2030,83 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства във връзка със спорните фактури и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Счел е за безспорно установено, че с атакувания акт на дружеството за данъчни периоди месеци 01.2017 г. и 02.2017 г. е начислен ДДС в общ размер на 81 982,80 лв. по 4 бр. фактури, издадени на две гръцки дружества с предмет на стопанската операция доставки на стоки - различни видове хранителни продукти и напитки. По издадените фактури е начислен данък със ставка 0 и стопанските операции са квалифицирани от изпълнителя като ВОД. Съдът е приел в решението си, че събраните в хода на ревизията и приети по делото доказателства правилно са били преценени от органите по приходите, които са направили верния от фактическа страна извод за недоказано от доставчикът /жалбоподател/ осъществяването на ВОД поради липса на доказателства за осъществен международен транспорт, а така също и редовни писмени потвърждения, които да са съставени от получателят на стоките. По делото няма спор за обстоятелството, че транспортирането на стоките е било извършено от склад на "Мега бранд" ЕООД от лица, които не са били в договорни правоотношения с дружеството-жалбоподател. Административният съд е формулирал извод, че в съответствие с разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС за доказване на ВОД е необходимо писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка и при липсата на съществени реквизити в съдържанието на потвържденията, поставящи под съмнение отразените в тях факти, не може да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 45, т. 2, б. "а", пр. второ от ППЗДДС. Поради това съдът е счел, че по отношение на процесните 4 бр. фактури, издадени на дружества от Гръцката република не е доказано извършването на ВОД и транспортирането на стоката от Република България до друга държава членка, поради което е налице хипотезата на общото правило за доставка на стока на територията на страната, която е облагаема и за която следва да се начисли данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗДДС.

скрито платено съдържание: 1013 думи;