ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Възможно ли е да бъде изплатен дивидент на съдружник, преди да е изтекла финансовата година?
Фактическа Обстановка
На две общи събрания, проведени в началото и в средата на годината, съдружниците в адвокатско дружество взели решение да бъдат изплатени авансово дивиденти от текущата печалба на дружеството на един от съдружниците. Адвокатското дружество е декларирало изплатените дивиденти в справката за платени доходи на физически лица, както и в съответните декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО, като е удържало и внесло данък върху съответните суми. При ревизия на адвоката, получил сумите, НАП приема, че дружеството не може да разпределя авансово дивидент за текущата година, поради което получените от адвоката суми нямат характер на дивидент съгласно ЗДДФЛ. НАП квалифицира получения доход като такъв от друг източник, който не е изрично посочен в закона, и начислява данък върху доходите. НАП счита, че за дружеството ще възникне задължение за изплащане на дивидент само ако е реализирало печалба след изтичане на съответната финансова година, годишният финансов отчет на дружеството е приет по надлежния ред и съдружниците са взели решение за разпределяне на получената печалба. Адвокатът обжалва ревизионния акт, като делото стига до ВАС.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VІІІ ОТД. НА ВАС
Чл. 160, ал. 6 ДОПК
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СТАНИМИРА ДРУМЕВА
при секретар и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията СТАНИМИРА ДРУМЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП против решение № 2108/31.03.2021 г., постановено по адм. д. № 10560/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221319000521-091-001/12.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 1346/01.09.2020 г. на директор на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че за целите на данъчното облагане, за да се обложи или освободи от облагане получен доход, следва да се докаже неговия характер и основанието за получаването му. Поддържа приетото от органите по приходите, че получената от ревизираното лице сума през 2016 г. представлява облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, използван за лични нужди през годината, подлежащ на облагане съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ с данък върху общата годишна данъчна основа. В този смисъл намира за неправилен извода на съда, че получената от лицето през текущата година сума представлява авансово изплатен дивидент по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, върху който на основание чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ е удържан и внесен окончателен данък. Счита, че през текущата година може да се разпредели само сумата на неразпределената печалба от предходната година, но не и авансово част от печалбата за текущата година, тъй като за текущата печалба от настоящата година не са изпълнени условията, визирани в Търговския закон (ТЗ). Искането от съда е да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Л. Е. К., чрез пълномощника адвокат Пелев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по съображения изложени в представен писмен отговор и в дадения ход по същество.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22221319000521-091-001/12.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 1346/01.09.2020 г. на директор на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на Л. Е. К. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, за 2016 г. в размер на 60 314 лв. и лихви за забава в размер на 18 563,32 лв.
В ревизионното производство е установено, че през 2016 г. на Л. К. са разпределени авансово суми от текущата печалба на адвокатско дружество "Карадалиев и партньори". С решения на общото събрание от 8.02.2016 г. и 24.08.2016 г. на съдружниците - адвокати в дружеството е взето решение за авансово разпределение на дивидент за 2016 г. на ревизираното лице, в качеството му на съдружник, в общ размер на 635 789,47 лв., от които 320 000 лв. по решението на общото събрание на съдружниците от м.02.2016 г. и 315 789,47 лв. по решението от м.08.2016 г. Данък върху дивидентите е удържан и внесен от адвокатското дружество в законоустановения срок. Изплатеният дивидент е деклариран в подадената справка по чл. 73 от ЗДДФЛ. Дружеството е подало декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължимия данък за първо и трето тримесечие на 2016 г. с деклариран дължим данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица.
Приходните органи са приели, че получената от Карадалиев сума от 604 000 лв. няма характер на дивидент по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, а представлява облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които не са изрично посочени в закона. Посочили са, че основен принцип на ЗДДФЛ е облагането на получения от лицата доход през съответната данъчна година. За да се пристъпи към облагане на даден доход, същият следва да отговаря едновременно на две условия: да бъде придобит, т. е. да е реално получен през съответната данъчна година, и да попада в обхвата на облагаемите доходи, като видовете доходи са посочени в чл. 10 от ЗДДФЛ, а необлагаемите доходи са изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ. Заключили са, че задължението за изплащане на дивидент ще възникне само при наличие на следните предпоставки: изтичане на финансовата година, приемане на годишния отчет и баланс, решение на съдружниците за начина на ползване на получената печалба и решение за нейното разпределение и изплащане. Като допълнително условие е посочено, че за да се изплати дивидент на съдружник, дружеството трябва да е отчело печалба през изминалата финансова година и предходните такива. През текущата година, дружество регистрирано по ТЗ, съответно адвокатско дружество, може да разпредели само сумата на неразпределената печалба от предходната година, но не и авансово част от печалбата за текущата година, в случая част от печалбата за текущата 2016 г., тъй като по отношение на печалбата за текущата година не са изпълнени условията, визирани в чл. 133 и чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
