ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

актуално 11 март 2020 466 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Кога работодател има право да уволни служител, подлежащ на трудоустрояване, поради несъгласието му да заеме предложената длъжност?

Фактическа Обстановка

С решение на ТЕЛК на служителка е призната 71% трайно намалена работоспособност, с предписание за изпълнение на трудови задължения: „при възможност на място без контакт с клиенти“ и „без значително психическо натоварване“. Работодателят предлага на служителката длъжността „Търговски консултант“ при непълно работно време от 4 часа. Служителката отказва, тъй като работата е свързана с клиенти. След запитване на работодателя до Службата по трудова медицина, на служителката е предложена друга работа – като „Деловодител“, която е съобразена със здравословното ѝ състояние. Служителката отказва и това предложение. В резултат на това работодателят прекратява трудовото правоотношение с нея.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 97 думи;

ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С. Ц.

ЧЛЕНОВЕ:

А. Б.

Б. Ц.

при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3483 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1222 от 05.11.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1430 от 04.03.2014 година по гр. д. № 92/2014 година на Софийски градски съд, с което с отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от М. Д. К. от [населено място] против [фирма], [населено място]

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос в кои случаи несъгласието на подлежащия на трудоустрояване работник да заеме предложената му работа съставлява спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, по който въпрос Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Трудовото законодателство предвижда специална закрила за лицата с намалена работоспособност. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия се трудоустроява на друга или същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи чл. 314 КТ. Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи (чл. 317, ал. 1 КТ), като работодателят е длъжен на премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието в седемдневен срок от получаването му (чл. 317, ал. 3 КТ). Компетентни да издадат предписания за трудоустрояване здравни органи, които съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване (ДВ, ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г.) са лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии ( ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии ( ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия ( НЕЛК). В заключението на здравния орган изрично се посочват здравните противопоказания какви трудови функции и кои условия на труд са противопоказни за здравето на работника и каква е работата, която той може да изпълнява без опасност за здравето му.

Когато работникът счита, че предложената му от работодателя длъжност е несъвместима със здравните противопоказания за трудоустрояването му, той уведомява за това работодателя, отказвайки да заеме длъжността. В този случай възниква спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, компетентен да се произнесе по който е единствено здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. Доколко предложената за трудоустрояване длъжност е подходяща за здравето на работника; дали вменените за длъжността трудови функции и създадените от работодателя условия на труд за изпълнението им са съобразени със здравните противопоказания е медицински въпрос от компетентност на ТЕЛК и НЕЛК, в чиято компетентност е и да изменят или допълнят предписанието за трудоустрояване чл. 3, ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване. До произнасянето им по спора, подлежащият на трудоустрояване работник не е длъжен да заеме предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да заеме длъжността не е основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ.

скрито платено съдържание: 978 думи;