ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Установяването на произхода на стоките при доставчик необходимо условие ли е за признаване правото на приспадане на данъчен кредит при получателя?
Фактическа Обстановка
НАП оспорва правото на дружество да приспадне данъчен кредит в размер на 694 005 лева за закупени от него метали, тръби и ДМА. Данъчните не приемат за действително извършени доставките поради недостатъчна информация как доставчикът е придобил собствеността върху стоките и как са му предадени от предходния доставчик. Дружеството обжалва издадения ревизионен акт пред съда.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Чл. 208 АПК
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети февруари в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. д. № 7728/2018.
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Аудакс корп" ООД с ЕИК 202517571, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 802 от 13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3138/2017 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001614000690-091-001/27.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 601 от 17.10.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Претендира се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба в представени писмени бележки, както и в осъществена защита в проведеното съдебно заседание. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В писмената защита е изложено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което претендира да бъде редуцирано до минималния размер по Наредба № 1. Възражението е поддържано и в съдебно заседание.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Предмет на касационно обжалване е решение на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001614000690-091-001/27.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 601 от 17.10.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който на "Аудакс Корп" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 694005,99 лв., ведно с прилежащи лихви за данъчен период месец март 2014 г. по 56 бр. фактури за доставка на черни и цветни метали и 1 бр. фактура с предмет на доставката ДМА, издадени от "Фортиф груп" ЕООД и за данъчни периоди м.05, 06 и м.07.2014 г. по 10 бр. фактури за доставка на тръби и метали, издадени от "Новус корп" ООД.
Административният съд, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на доставките по издадените от "Фортиф груп" ЕООД и "Новус корп" ООД фактури с предмет - метали, тръби и ДМА и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съдът е анализирал представените в хода на ревизията и в съдебно производство доказателства свързани с предходните и пряката доставка, както и последващата реализация на стоките. Приел е, че не е доказано реалното осъществяване на доставки по фактурите предвид неустановеност на правнорелевантните обстоятелства - приемо-предаване и индивидуализация, прехвърляне на право на собственост и транспорт.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Не е спорно, че процесните доставки имат за предмет родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля чрез тяхното отделяне и предаване.
Доставчикът "Фортиф груп" ЕООД е издал 56 бр. фактури в данъчен период м. 05.2014 г. с предмет челни и цветни метали и бр. фактура с предмет ДМА-9 бр. мостови кранове и 1 бр. компютърна система. В хода на ревизията са представени договори за доставка и оферти за всяка от фактурите, уведомления, приемо-предавателни протоколи за всяка една от извършените доставки на стоки по процесните фактури и констативен протокол за съвместно сътрудничество. Приходните органи са отказали право на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като прекия доставчик не представя документи, удостоверяващи предаването и приемането на стоката за съхранение в обекти на трети лица, както и че в представените документи относно предходния доставчик "Прибор инвест" ЕООД също липсват доказателства за предаване на стоките. Този извод на органите по приходите се явява неправилен с оглед събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, установяващи факта на съществуването на стоката и реалното й предаване на разпореждане на РЛ.
Относно прехвърлянето на право на собственост върху стоките, касационният съд намира изводите на АС-Пловдив за необосновани. Според настоящият състав въз основа на събраните доказателства, може да се направи, и то при условията на проведено пълно доказване, извод, че стоките са били налични като такива при доставчика и същите са предадени на купувача /РЛ/, с което правото на собственост върху стоките е прехвърлено поради настъпилата индивидуализация и съответно е настъпило данъчно събитие, при което данъкът се явява правомерно начислен и възниква право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно приетото заключение на ССчЕ, счетоводното оформяне на фактурите и заприходяването на доставките е надлежно при ревизираното лице като получател, както и при доставчика, чието счетоводство е проверено на място от вещото лице. Въз основа на неоспорените като писмени доказателства приемо-предавателни протоколи, се установява предаването и идентификацията на стоките-метали и дълготрайни материални активи. Тези документи, макар и частни такива, не са били оспорени по своето съдържание и истинност, кореспондират с останалите писмени доказателства - констативен протокол за съвместно сътрудничество, договори за доставка, оферти, фактури, приемо-предавателни протоколи и редовните счетоводни записвания.
